Млечка /Euphorbia/ представлява род от едногодишни или многогодишни тревисти растения от семейство Млечкови /Euphorbiaceae/. Представителите на Euphorbia имат в различните си части течност, наподобяваща мляко, която при нараняване на тревата потича. Оттук произлиза и нашенското наименование на растението.
Млечките се характеризират със срещуположни или последователни зелени листа, които са закрепени на къси дръжки. Цветовете им са еднополови, обагрени в различни цветове, най-често жълто. Плодникът е изграден от три плодолиста. Плодът на растението представлява суха кутийка. Тревите от този род се срещат в целия свят, включително и в България.
Видове млечка
У нас в диво състояние виреят 29 вида млечка, като по-известните сред тях са мирсинитска млечка /Euphorbia myrsinites/, многоцветна млечка /Euphorbia polychroma/, пясъчна млечка-/Euphorbia peplis/, скална млечка /Euphorbia barrelieri/и обикновена млечка /Euphorbia cyparissias/.
Мирсинитската млечка е многогодишно тревисто растение, чието стебло достига дължина до четиридесет сантиметра. Листата му са кожести, зеленикави, яйцевидни. Цъфти от февруари до май и се среща по тревисти и каменисти местности в Рила, Родопите, Странджа и др. Мирсинитската млечка се счита за отровно растение, което обаче има чудесни декоративни качества.
Многоцветна млечка се явява многогодишно тревисто растение, чието стебло е дълго към тридесет сантиметра. При тази трева формиралият се плод е обагрен в червено или жълто. В страната растението е разпространено в Рила, Родопи, Славянка, Стара планина, Дунавската равнина и др.
Така наречената пясъчна млечка е защитена от Закона за биологичното разнообразие. Те е едногодишно тревисто растение, имащо стебло, което е дълго между 10 и 25 сантиметра. Тази билка цъфти през пролетта и се среща единствено в района на Черноморското крайбрежие.
Скалната млечка е многогодишно тревисто растение, характеризиращо се с многобройни стебла, дълги между 10 и 40 сантиметра. Цъфти от април до юли и се среща по сухи и скалисти места в цялата страна.
Обикновената млечка е многогодишно растение, чието стебло достига височина от 50 сантиметра. Има последователни, голи листа дълги към 4 сантиметра. Цъфти във времето от април до юли, като може да се види по тревисти и каменливи места, из храсталаци, край пътища и около населени места.
История на млечка
Растенията от рода Млечка се използват като лечебно средство от хората от хиляди години. Още през първи век гръцки лекари предписвали семената на Euphorbia lathyrus за по-лесното отделяне на храчки.
Сокът на същото растение се ползвал и като средство за обезкосмяване, а също и за отстраняване на мазоли. Дрогата е използвана и като мощно очистително средство и през осемнадесети век в западната медицина.
Коренът от Euphorbia corollata бил високо ценен от мескуаките. Членовете на племето попарвали растението във вода и го приемали като средство за очистване.
Същата билка им служела за справяне с ревматизма. Euphorbia serpyllifolia пък се ползвала от общностите Понка и Омаха за стимулиране на кърмата на родилките. Давала се и на малчугани с подут корем.
Състав на млечка
Растенията от род Млечка са източници на различни вещества. Така например Euphorbia corollata съдържа алкалоиди, алкани, флавоноиди, аминокиселини и тритерпеноиди. В Euphorbia hirta са открити холин, шикимова киселина, флавоноиди, фенилни киселини и др. Euphorbia pekinensis пък е източник на еуфорбон.
Ползи от млечка
За лечебни цели се употребяват различните части само на някои видове млечка, тъй като други представители на Euphorbia са отровни и опасни.
Към полезните растения спада Euphorbia hirta, чийто надземни части се ползват като лекарствено средство. За същите цели се събират още коренът на Euphorbia pekinensis, листата на Euphorbia corollata и семената на Euphorbia lathyrus.
През вековете народните лечители забелязали, че млечките действат ефикасно при голям набор от заболявания и спомагат при редица неприятни състояния.
В крайна сметка се стигнало до извода, че Euphorbia lathyrus има доста силен очистителен ефект. Всъщност това действие на дрогата било толкова мощно, че станало причина тя почти да не се изписва от съвременните лекари.
Euphorbia pekinensis също се използва при запек и лениви черва. Но тъй като в китайската медицина се смята за отровно биле, се прилага ако случаят е много сериозен и абсолютно нищо друго не помага. Народните лечители са забелязали, че Euphorbia pekinensis оказва благоприятно влияние при нефрит, асцит и проблеми с бъбреците.
Euphorbia hirta е билка, която е намерила най-широко приложение при проблеми с дихателните пътища. Препоръчва се при бронхиална астма. За нея се знае, че се отличава със седативно, спазмолитично и антисептично действие.
Друга полезна билка е Euphorbia corollata. Тревата притежава отхрачващи и изпотяващо действие. Освен това се използва за предизвикване на повръщане. Euphorbia atoto се използва за предизвикване на аборт или за стимулиране на забавена менструация.
Народна медицина с млечка
В миналото коренът на Euphorbia corollata се е употребявал като слабително. За целта от него се отрязва парче, дълго към 1 сантиметър. То се счуква и се сварява във вода. Така получената отвара се прецежда и се пие сутрин преди ядене.
Със счукания корен от Euphorbia pekinensis пък се налага възпалена кожа. Смята се, че спомага за отнемане на отока от раната.
Вреди от млечка
Както вече стана дума, една част от представителите на семейство Млечка са отровни и предизвикват неприятни състояния. По тази причина никога не бива да се прилагат без предварителната консултация с лекар.
При неправилна употреба на билка от рода Euphorbia могат да се появят състояния като диария, повръщане, задух, аборт. Отравянето с токсична млечка може да доведе и до смърт.
