Тлъстига или дебела мара /Sedum/ е голям род от семейство Дебелецови /Crassulaceae/. Листата на представители на този род са месести, прости, цели, голи, разположени последователно или събрани в приосновна розетка. Съцветията са сенниковидни метлици или гроздовидни. Цветовете са двуполови, обикновено пет делни, по-рядко 4-, 6- или 9-делни.
Чашелистчетата и венчелистчетата са в еднакъв брой, тичинките два пъти повече от венчелистчетата. Плодниците са толкова на брой, колкото и венчелистчетата, свободни или сраснали при основата си. Плодовете са сборни, съставени от изправени или разперени мехунки. Семената са многобройни, дребни, без ендосперм. Размножават се със семена и вегетативно.
В България естествено разпространени са 23 вида, от тях 5 са защитени от Закона за биологичното разнообразие. Лечебни видове са лютивата тлъстига (Sedum acre), голямата тлъстига (Sedum maximum) и др.
Видове тлъстига
Лютивата тлъстига /Sedum acre L./ е многогодишно тревисто растение с тънко, разклонено коренище с къси отчасти подземни издънки. Стъблата са разклонени от основата, полегнали или възходящи и са два типа: цветоносни - носещи цветовете и стерилни - без цветове. Цветоносните стъбла са възходящи или изправени, 5-15 см високи, голи, разклонени. Листата на цветоносните стъбла са последователни, раздалечени, 2-5 мм дълги и 2-3 мм широки, яйцевидни, месести.
Върху стерилните стъбла листата са плътно, керимидообразно наредени. В основата на цветоносните стъбла се запазват изсъхнали ципести листа. Цветовете са 5-делни събрани във връхни съцветия. Венчелистчетата са 5 дълги от 5 до 10 мм, златистожълти. Тичинките са 10 на брой, малко по - къси от венчето. Лютивата тлъстига цъфти от май до август. Среща се по каменисти и скалисти места. Освен у нас вирее и в Европа, Югозападна Азия и Северна Африка.
Голямата тлъстига /Sedum maximum L./ е многогодишно тревисто растение със задебелен корен. Стъблото е изправено, високо от 15 до 80 см. Листата са плоски, с продълговато - яйцевидна форма, дълги 5-13 см. Голямата тлъстига цъфти през месеците от юли до септември. Вирее из каменисти места и храсталаци. Разпространена е в цялата страна докъм 1500 м надморска височина. Този вид е установен в Европа, Средиземноморие, Азия, Северна Америка.
Един интересен вид, макар и само декоративен, е костовата тлъстига - Sedum kostovii, която е ендемит за България. Костовата тлъстига е едногодишно или многогодишно тревисто растение. Стъблата ѝ са цветоносни и стерилни - без цветове или само цветоносни. Листата са до 5 мм дълги, ланцетно или линейно елиптични, тъпи, на върха с кичур хрущялни зъбчета - специфичен за вида белег. Мехунките са звездовидно разперени. Този вид цъфти през месеците юли-август. У нас находища на растението има в Стара планина (средна), Тунджанска хълмиста равнина, Тракийска низина, Средни и Западни Родопи, Рила, Пирин, Долината на река Места и Славянка.
Състав на тлъстига
Лютивата тлъстига съдържа алкалоиди (около 0, 2%), от които са изолирани: изопелетиерин, седамин, никотин, седридин, сединин и сединон. Установено е и наличието на дъбилни вещества, различни флавоноиди, между които флавоноловият гликозид рутин и производно на хербацетина, органични киселини, захар (седохептулоза, глюкоза и фруктоза), слузни вещества и др.
Голямата тлъстига съдържа витамин С, а също и един глюкозид, който при хидролиза дава етеричното масло е с аромата на рози.
Отглеждане на тлъстига
Тлъстигата се отглежда лесно. Тя е много издръжливо растение, може да презимува на студ до минус 5 градуса. Почвата, в която се сади, трябва да е в съотношение 1:1 глинеста листовка и влажен пясък. Тлъстигата още през есенните месеци ни впечатлява с прекрасните си цветове, а при по-топла есен цъфтежът продължава до първия сняг. Тлъстигата е непретенциозно растение и може да остане през цялата зима без вода. Ако оставите цветето да презимува на открито, след като отрежете стъблата много ниско, трябва да го покриете с торф. Тлъстигата не се нуждае от торене, освен това тя се размножава бързо и лесно. Разделянето на старите растения е най-често използваният начин, за да получите ново цвете.
Събиране и съхранение на тлъстига
За лечебни цели се употребяват предимно листата на лютивата тлъстига и голямата тлъстига. Те се берат от юли до октомври по време на пълния цъфтеж в сухо време, като се берат пресните листа толкова, колкото са необходими в момента на употреба. При брането не бива да се сместват различните видове от същия род. Сушат се на сянка или в сушилня до 45 градуса.
Билката се суши в силно проветриви помещения или под навеси. Стръковете се разстилан на много тънък пласт (1-2 см). Стръковете и листата са с високо водно съдържание и сушенето става бавно. През първата седмица билката се обръща всеки ден, след това обръщанията се разреждат в зависимост от състоянието на билката и времето.
Ползи от тлъстига
Голямата тлъстига се използва за лечение на кожни заболявания. Полезна е при лечение на възпаления и вагинални инфекции. Голямата тлъстига помага за зарастването на рани, също така е добър диуретик. Използва се при високо кръвно налягане, хипертония, инфектирани рани.
Билката има антиканцерогенно действие, използва се при лечението на ракови заболявания. Голямата тлъстига помага при лечение на епилепсия. В древността е използвана за предизвикване на спонтанен аборт. В месестите листа на цветето се съдържа лековит сок, който има противовъзпалителен ефект, болкоуспокояващи и анти-бактериални свойства.
Две-три капки от изцедения и избистрен сок действат като обезболяващо при възпаление на ухото. Листата на тлъстигата се използват за лечение на циреи, мазоли, брадавици и възпалени рани. Те се налагат на болното място, след като се счукат и се отдели ципата им. Използвана правилно тлъстигата има хипотензивно, пикочогонно и болкоуспокояващо действие.
Лютивата тлъстига действа общо стимулиращо. Тя се употребява при хипертонична болест, при хронични възпалителни заболявания на очите, при лечение на епилепсия, при изгаряния, при болезнени хемороиди. Растението е ефиективно при хронично възпаление на черния дроб, при рак на кожата, при възпаление на горните дихателни пътища, при спазми на дебелото черво, при атеросклероза, при скорбут и против малария.
Народна медицина с тлъстига
В българската народна медицина запарката от лютивата тлъстига се използва при епилепсия, скорбут, като средство, успокояващо болките и сърбежа при хемороиди и др. Запарка от дрогата се прилага под формата на гаргара при възпалителни и язвени процеси в устата. Две супени лъжици от билката киснат 1 час в 500 мл гореща вода. Прецежда се и се пие 3 пъти дневно по 120 мл преди ядене.
В народната медицина се използват и листата от дебела тлъстига. Налагат се счукани с обелена ципа. Прикрепват се върху болното място и престояват така няколко часа. При гнойни рани и мазоли е необходимо многократно подменяне на превръзката.
За лечение на мазоли е добре вечерта преди лягане да се направи баня на краката с топла вода, към която е прибавена 1 чаена лъжичка сода за хляб. След подсушаване върху възпалената и загрубяла кожа се поставят обелени свежи листа на растението. Някои лечители препоръчват върху тях да се капнат 3-4 капки винен или ябълков оцет. Отгоре се покриват с лейкопласт и престояват цялата нощ. Процедурата се повтаря и през следващите няколко вечери.
Сокът от току-що откъснатите листа от едра тлъстига е подходящо обезболяващо средство при възпаления на външното и средното ухо. За целта е достатъчно да се сложат няколко капки от него в ушния канал. Не трябва да се забравя обаче, че те са абсолютно противопоказни след лекарска манипулация или когато спонтанно от ухото изтича гной.
Вреди от тлъстига
В големи дози е отровна. Следователно растението трябва се приема само по лекарско предписание и под лекарски надзор. Прекомерната му употреба може да доведе до спазми, парализа, раздразнение на лигавицата, може дори да спре дишането.
