Мазнините са необходим компонент за организма. Преди всичко, защото са най-пълноценният източник на енергия.
Ако при изгарянето на един грам белтък или да един грам въглехидрати се образуват около 4 килокалории, то при изгарянето на един грам мазнини се получават 9 килокалории, т.е. над два пъти повече.
Освен това въглехидратите са много силно хидратирани, заради това не могат да се натрупват за дълго като запаси в тялото. А мастите се съхраняват във вид на капчици продължително време, т.е. те са запас от енергия.
Някои органи, като например сърцето, за да функционират използват най-охотно именно мастите. Затова храната ни трябва да бъде пълноценна и по отношение на съдържащите се в нея мазнини.
Необходимото дневно количество мазнини е 80-100 г. Имайте предвид, че говеждото месо например на всеки 100 г съдържа до 20 г. мазнини, свинското – до 30, гъшето – 27, кренвиршите – 17, колбасите – до 15, сиренето – 40, сметаната – 25, млякото – 3. Консумирането на повече мазнини над препоръчаното вреди на здравето.
Прекомерното отлагане на масти в организма вследствие на прекаляването с „лошите“ мазнини, води до натрупване на излишна телесна маса. Мастната тъкан е изключително богата на кръвоносни съдове.
Следователно по-голямото количество тлъстини води до увеличаване обема на кръвоносната ни система, което неминуемо, поради наднормената телесна маса, натоварва сърцето. И не на последно място в състава на мастните продукти влиза холестеринът, считано за „главното действащо лице“ в едно от най-широко разпространените заболявания – атеросклерозата.
Именно заради това с напредването на възрастта трябва да ставаме все по-внимателно какво слагаме в чиниите си.
Специалистите препоръчват след 40 годишнината си да започнем постепенно да заменяме животинските мазнини с растителни, които не водят до синтезиране на допълнителни количества холестерин.
Предимствата на растителната мазнина (слънчогледова, царевична, синапена, соева, ленена, зехтин и др.) са, че тя лесно се усвоява в червата и не изисква допълнително натоварване на черния дроб и задстомашната жлеза.
Все пак трябва да сме наясно с факта, че топлинната обработка превръща растителните мазнини в безполезни и дори вредни вещества, особено, ако термичното въздействие е било много продължително. Естествено същото се отнася и за животинските мазнини.
