Ментата е чудесна билка, с прекрасни свойства, стига да съумеем да я изсушим и съхраним правилно, което същевременно е много лесно. Важното е градинарите да знаят, в случай, че я берат направо от градината, да отрязват почти до земята целите стръкове с листата, и това малко преди да започне цъфтежът на ментата. Може да се завържат на малки снопчета, а също и да се накъсат едно по едно листенцата (като оглеждаме отдолу на всяко, тъй като много често буболечките си снасят яйцата там).
Взависимост от това дали растенията са чисти или имат малко пръст (което не е тревожно, тъй като след сушенето ще се изрони, а и не вреди на организма - напротив - съдържа витамин В12), може по желание да я измием и подсушим.
Снопчетата се закачат на проветриво място, а листенцата се разстилат върху лист опаковъчна (амбалажна) едноцветна бежаво-сива хартия без мастило (намира се по книжарниците) и покриваме отгоре с още един лист такава.
В и двата вида сушене на ментата, трябва да са на място без пряка слънчева светлина, проветриво и без влага. Листенцата периодично се преобръщат и отново се завиват с хартията, за да не се прашат. След като всички листа са напълно сухи - (от сноповете изронваме билката, така че да отстраним стъблата) прибираме в буркан, или тъкана торбичка (ленена или памучна), или в хартиен плик.
За по-дълго съхранение на сушената мента е добре да са на тъмно и проветриво място, за да нямат възможността да мухлясат или почернеят.
Другият вариант за съхранение, често прилаган, поради това, че така е по-свежа, е че може да се замрази във фризер, както на снопчета, така и на листенца, поставени във форма за лед (за декорация и аромат към свежи и разхадителни напитки).
Ментата е билка и в същото време чудесна подправка, с много приложения в кулинарията. Със своите лекарствени свойства, ако приемаме на чай от мента, може да ни поддържа здрави през студения сезон. Интересното при нея е и това, че дори сушена, когато я попарим с гореща вода отнова връща свежестта си и приятния си дъх на пролет!
