Бирата се счита за най-старата алкохолна напитка в света. Днес тя е третата най-популярна напитка след кафето и чая. Тя е слабоалкохолна и обикновено се приготвя от вода, малцов ечемик, хмел и ферментационна мая. Често обаче в нея се добавят други аромати или подсладители. Също така може да се добавят и други аромати посредством билки и плодове.
История на бира
Първият писмен документ, който свидетелства за консумацията и правенето на бирата, е от времената на шумерите, от 4 век пр.н.е. Шумерската бира се наричала сикару. Още в онези времена принципът на производство на бира се основавал на ферментацията на ечемик. Жителите на Вавилон продължили тази традиция, като смилали ечемика на брашно и правили от него калъпи с формата на хляб.
Това правело по-лесно транспортирането им. Всъщност производството на бира и хляб са дълбоко свързани и започват по едно и също време. Обичаят изисквал през първият месец след сватбата бащата на булката са черпи всеки ден зет си с бира. Традицията изисквала от младоженеца да разбере, че може да смени бирата, но не и жената.
Получаването на бира ставало от раздробяването на този калъп и потапянето му във вода, за да се подсигури дълга ферментация. Ечемикът е бил една от най-разпространените зърнени култури и всяко семейство правело своя бира по специална рецепта. Постепенно семейното производство отстъпило пред професионалното. В края на 11 век в бирата започнали да добавят хмел и така се получил вкусът, който познаваме днес.
Бирата получава голяма част от аромата си най-вече от хмела, който представлява растение с цветя, приличащи повече на шишарки, отколкото на маргаритки. Алкохолът идвал от ечемика, който покълва и след това се слага във вода, за да се извлече захарта от него. Този захар става основа за развитие на миниатюрни едноклетъчни дрожди, които „цъфтят” и отделят спирт.
Над 70 литра бира годишно пие всеки българин според статистика на Съюза на пивоварите в България. Страната ни се нарежда на средна позиция сред европейските страни. Най-голямо е потреблението в Ирландия – 160 литра, следвана от Чехия и Германия. България е след Франция, Португалия и Италия.
Състав на бира
В бирата се съдържат множество полезни вещества като магнезий, калий, фосфор, желязо, витамин B и H, аминокиселини и други. Бирата съдържа около 60 белтъчини, като 40 от тях се образуват от маята. Смята се, че точно тези белтъчини играят ключова роля при образуването на пяната на бирата.
Бирата не съдържа холестерол и има ниско съдържание на захари. Ечемикът, от който се приготвя, е богат на лесноусвояеми от организма фибри, които подобряват нормалната функция на червата. Бирата е богат източник на силиций, важен за здравината на човешките кости.
Хмелът придава не само аромат, но и горчив вкус на бирата и е страхотен източник на антиоксиданти. Смята се, че е много по-ефективен в профилактиката на много болести от червеното вино и зелен чай. Тъмната бира е два пъти по-богата на антиоксиданти от светлата.
Стойности на бирата на 100 г
Калории 29
Калории от мазнини 0
Общо мазнини 0
Наситени мазнини 0
Полиненаситени мазнини 0
Мононенаситени мазнини 0
Холестерол 0
Натрий 4 мг
Калий 21 мг
Общо въглехидрати1.64 г
Фибри 0
Захари 0.09 г
Белтъчини 0.24 г
Вода 95 мл
Калций 4 мг
Фосфор 12 мг
Магнезий 5 мг
Избор и съхранение на бира
Избирайте бира в плътно затворени шишета /стъклени и пластмасови/, които имат етикет с ясно упоменат производител и срок на годност. Съхранявайте бира в тъмни и хладни помещения, а когато вече е отворена - в хладилник. Не се препоръчва дългото престояване на бирата след отваряне на нейната капачка, защото с навлизането на въздух тя губи своята газираност и качества.
След като отворите бутилката с бира, тя не може да се съхранява дълго. Ако е добре затворена може да се запази за 2 дена. Светлината е най-големият убиец на бирата, защото в хмела има светлочувствителни съединения, известни като исохумулони.
При дълго излагане на бирата на светлина в нея се образува реакция. Исохумулоните отделят съединения, присъстващи в жлезата на скункса. Това е и причината бирата да се съхранява в зелени и кафяви бутилки.
Бира в кулинарията
Бирата е наслада като напитка, но и кулинарното ѝ приложение превръща доста гозби в уникални творения. Тя се използва за приготвянето на най-различни ястия, сосове и маринати. Ако накиснете пилето в бира, преди да го опечете, то ще стане невероятно крехко. Същото важи и за печенето на свинско.
Бирата се комбинира много добре с пържени картофи и различни топли предястия. С месата си отива чудесно, а тъмната бира е страхотно питие за зимата. В горещите летни месеци консумацията на бира е най-висока, като охлаждащото й действие я прави една от най-употребяваните напитки.
Ползи от бирата
Още с първоначалното производство на бира, хората открили ползите и лечебните свойства от нея. Древните шумерски лечители предписвали на пациентите си жабуркане на устата и пиене на топла бира при зъбобол.
През Средновековието бирата се прилагала като средство за изкарване на камъни от бъбреците и за лечение на физическо и духовно изтощение. При умора на краката хората разтривали краката си с бира. Някои доктори преди лекували с бира заболявания на дихателните пътища.
Сред нежния пол бирата имала слава на подмладяващо средство, ако се третира върху кожата. Някои доктори смятали, че бирата е лекарство срещу холера, защото бацилите загивали след няколкочасов престой в бира. Професор Кох, който е откривател на причинителя на холерата, споделя пред свои колеги своята хипотеза, че бирата лекува холерата.
Доказано е, че костите на жените, които редовно пийват бира, са по-силни и здрави и вероятността да заболеят от остеопороза при тях е минимална. Смята се, че високото ниво на силиций в бирата забавя изтъняването на костите. За здравината на костите помагат и фитоестрогените в хмеловата напитка, които запазват костите здрави.
Експерти са категорични, че бирата съдържа вещества, които стимулират имунната система и хормона на щастието. Някои активни вещества от хмела в бирата имат успокояващо, обезболяващо и сънотворно действие. Изследвания сочат, че хора, които пият бира, са по-позитивни и по-жизнени от въздържателите. Пивото е подходящо също така за анемични и възстановяващи се след боледуване хора.
Установено е, че заради ниското съдържание на калций и съдържанието на магнезий бирата предпазва и от жлъчни камъни. Смята се че помага и срещу болестта на Паркинсон. Други изследвания сочат, че консумирането на бира предпазва организма от натрупването на отрови и радиация.
Слабо алкохолната напитка спомага за по-лесното изхвърляне на отровите от тялото. Бирата пречиства организма от канцерогенни вещества, като по този начин намалява риска от ракови заболявания.
Вреди от бирата
Изследвания сочат, че консумацията на бира с фъстъци и други ядки е комбинация, която трябва да се избягва. Във фъстъците се съдържат доста витамини като В, Е, РР и минерали като натрий, калий, калций, манган, фосфор и желязо. Бирата, както и всеки друг вид алкохол, действат пагубно на тези хранителни вещества, което води до абсолютно излишно хранително натоварване за организма. Като цяло е широко разпространен мит, че бирата води до напълняване.
До евентуално натрупване на излишни килограми се стига при прекомерна консумация на бира с различни мезета, чипс, ядки, меса и т.н. Напълняването в случая е резултат от забавяне на метаболитните процеси на храната и течностите.
Бирата не съдържа толкова много калории, но лошото е, че обикновено човек не се задоволява само с една халба. Установено е че бирата не допринася за биреното коремче, което се получава от преяждане, а не от употребата на бира. Все пак, макар и по-слабо алкохолна, бирата е алкохол и като такъв не бива да се прекалява с нея.
Коментари