Рапица

Рапица

Рапицата /Brassica napus/ представлява растение с ярко жълти цветове, което масово се отглежда в целия свят. Рапицата произлиза от Средиземноморието, смята се за разновидност на дивата рапица. Отглежда се в хладен и умерен климат, не е много претенциозно растение и расте добре при ниски температури.

Рапицата е много търсен продукт на европейските пазари, което я определя като неразделна част от съвременното зърнопроизводство. В нашата страна тя се отглежда предимно в Средна и Северна България, цъфти от 15 април до 10 май, поради тази причина се явява масов източник на прашец за пчелите.

История на рапицата

Рапицата е била позната още 4000 г.пр.н.е. Както стана ясно, нейната родина е Средиземноморието, откъдето по-късно започва да се разпространява и към Азия. През 13 век рапицата си пробива път към Западна Европа, където става основна маслодайна култура.

Семена от рапица

В България първите широко застъпени растителни маслодайни култури са били репица и по-слабо застъпена рапица. До началото на Първата световна война, те са били основни маслодайни източници. По време на войната възниква силен недостиг на масло, което ускорява внедряването на слънчогледа, който само за няколко години измества рапицата.

До 1965 година репицата и рапицата ежегодно за били засявани, след което се преустановява напълно тяхното производство. От началото на 1980 година в страната започва системно изучаване на растенията от семейство Кръстоцветни, към което принадлежи рапицата. Пет години по-късно вече са проучени повече от 360 сорта рапица от целия свят. През 1986 година се предлага за внедряване в страната първия зимуващ сорт – маслодайна рапица „Маринус“, а две години по-късно се регистрира и първи канолен тип маслодайна зимна рапица – „Янтър“.

Състав на рапицата

Семената на рапицата съдържат от 40 до 52% слабосъхнещо масло, до 20% белтъчини и над 17% въглехидрати. В състава на старите сортове рапица влизали до 45% ерукова киселина и глюкозинолати, които освен че са вредни за организма, снижават и качеството на рапицата. Селекционирането в наши дни на нови безерукови и ниско-глюкозинолатни сортове рапица създават предпоставка за отглеждането й във все повече и повече страни по света.

Хранителните качества на рапичното масло се определят от масло-киселинния състав и съдържащите се витамини А, Е, К и D, фосфатиди и токофероли. Около 85% от състава на рапичното масло са незаменими мастни киселини – линолова 20% и 65% олеинова киселина. При преботката на семената на рапицата се получава много ценен белтъчен шрот.

Избор и съхранение на рапица

При закупуването на олио от рапица, обърнете внимание на етикета, върху който трябва да са посочени производител и срок на годност. Подобно на другите видове олио, съхранявайте рапичното олио в добре затворено шише поставено на тъмно и прохладно място. Рапичното олио запазва за дълго време своята прозрачност и не придобива неприятен мирис под влияението на въздуха, като например соевото олио.

Употреба на рапицата

До 60-те години на миналия век маслото от рапица се използвало предимно за технически цели в повечето страни – кожарска и текстилна промишленост, както и производство на сапун. Рапицата се използва като фураж за животни, а в последно време се явява и като една от главните суровини за получаване на биогориво за дизеловите двигатели. Освен това рапицата е едно от най-добрите медоносни растения, като от един декар рапица може да се получи до 10 кг мед.

Рапицата намира широка употреба в кулинарията, под формата на олио. Рапичното олио се използва най-вече за приготвяне на маринати, студени ястия, майонеза и някои други сосове. Ако го загреете до 180 градуса, може с него да изпържите зеленчуци и месо. Не се препоръчва нагряването му до по-високи градуси.

Олио от Рапица

Френските готвачи приготвят критска салата, която има много оригинален вкус, въпреки че се използват много често срещани зеленчуци – пресни домати и краставици, чушки и гъби. Накрая поръсете салатата с малко лимонов сок и олиото от рапица и се насладете на вкуса.

Ползи от рапицата

Стойността на рапичното масло, подобно на зехтина е, че тя е много богата на полиненаситени мастни киселини. Тези вещества спомагат за намаляването на холестерола в кръвта и укрепват кръвоносните съдове. Те предотвратяват риска от образуване на тромб и появата на редица сериозни болести, сред които и рак.

Рапицата съдържа линолова киселина, а както е известно недостигът й в организма води до стесняване на кръвоносните съдове и слабо кръвообращение, което може да причини до инсулт или инфаркт на миокарда.

Вреди от рапицата

Много учени и диетолози спорят относно ползите и вредите на рапицата. Докато някои смятат, че тя намалява нивата на холестерол в кръвта, други са на мнение, че маслото от рапица има силно отрицателен ефект върху здравето. Последните изследвания са на път да сложат край на този дебат.

Оказва се, че при продължително употреба на маслото от рапица, върху бъбреците, надбъбречните жлези, сърдечния мускул и щитовидната жлеза се образуват мастни натрупвания. След спиране на приема на рапицата, върху засегнатите органи остават белези. Оказва се, че рапичното масло не може да се извежда от организма.

Въпреки тези факти обаче, рапичното масло е широко прилагано в производството на пуканки, майонеза, полуфабрикати, хляб, масло, маргарин, чипс, бисквити, бебешка храна и други.

5 2
4 0
3 2
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати

Топ Статии Днес