Може да се каже, че поколения от деца в миналото са израснали с каша от грис. Става въпрос за пшенична каша, в която следният размер на частиците, които я съставят, е от 0.25 до 0.75 милиметра и приличат на песъчинки.
Всъщност това е страничен продукт от производството на пшеничното брашно, когато след смилането на зърното остават около 2 % миниатюрни зърна. Продуктът се получава при обработка на твърда пшеница.
Макар че пшеница се отглежда отпреди новата ера, получаването на грис започва много по-късно. Първоначално е бил скъпа храна, в Русия само аристократите са можели да си позволят да го консумират, а обикновените хора не са познавали вкуса му. Всъщност при масовото производство на брашно се установява, че страничният продукт грис е евтина суровина, подходяща за храна. Освен това грисът има интересното свойство да се смила в долната част на червата и след това да се абсорбира в кръвта. Затова течните каши от грис са част от диетите при заболявания на чревно-стомашния тракт. Освен това грисът пречиства организма и премахва мазнините.
Поради значителните ползи за организма и достъпната си цена тази храна е добре да се познава повече и да намери място на трапезата. Ето някои факти за гриса.
Описание и производство на грис
Грисът е натрошено пшенично зърно с размер на всяка фракция от 0.25 до 0.75 милиметра. От маркировката на опаковката може да се разбере дали е приготвен от мека, твърда пшеница или от смесена. Практически грисът е грубо брашно.
Какво е пшеничният грис и защо се нарича така
Наименованието произлиза от италианската дума semola и означава трици. Ако погледнем още по-назад в древни времена, думата идва от латински, където simila означава брашно или булгур.
В съвременното индустриално производство грисът се получава в процеса на смилане на брашното, при който се използват нарезно стоманени валове. Ролките се регулират, така че пространството между тях да бъде по-малко от ширината на зърното на пшеницата.
Когато житото попадне в мелницата, ролките отделят триците и зародиша, докато нишестето се превръща в едри парчета. С пресяване тези парчета се отделят от триците. Това е грисът. След това той се смила на брашно.
Грисът, направен от твърда пшеница, е жълт на цвят. Той е базата за производство на кускус. Прави се чрез смесване на около две части грис и 1 част твърдо брашно (фино смлян грис).
Когато се прави от по-меко брашно, е светъл на цвят, почти бял. В САЩ на смлените меки видове пшеница се казва нишесте.
Грисът е навлязъл в хранителната диета на хората заради богатото си съдържание и полезните свойства за тялото.
Състав и хранително съдържание на пшеничен грис
Пшеничния грис е изключително калоричен вид зърнена храна. Той обогатява организма с протеини, въглехидрати, фибри и много микроелементи. В 100 г грис се съдържат:
- 333 килокалории;
- 1 г мазнини;
- 10.3 г протеини;
- 70.6 г въглехидрати;
- 3.6 г фибри;
- 14 г вода.
В сварено състояние грисът съдържа много по-малко калории и е подходяща храна при диети, необходими при някои заболявания.
От порция грис тялото получава тиамин, фибри, фолат, рибофлавин, магнезий, желязо. Богатството на витамини от група В го прави важна съставка за поддържане на различни функции на тялото. Той е по-добър от обикновеното брашно. Осигурява на организма веществата, нужни за ефективната работа на сърдечно-съдовата, нервната, еднокринната, мускулно-скелетната, имунната и храносмилателната система. Освен това запазва младостта на кожата, косата и ноктите и поддържа физическия и емоционалния баланс.
Ползи за тялото от консумацията на пшеничен грис
Пшеничният грис има способност да се абсорбира добре в тялото и да го насити с хранителни вещества, а има и приятен и лек вкус, поради което се използва често в кулинарията.
От него се прави прочутата каша от грес, широко използвана в детското хранене. Освен това е подходящ продукт за тесто за палачинки, паста и всякакви печива, за кремове, кюфтета и други.
Медицината препоръчва тази храна за възстановяване след боледуване. Ползите от гриса:
1. Заради малкото количество фибри може да участва в диетите на хора със заболявания на стомаха и червата;
2. Тъй като се усвоява в долната част на червата, помага за отстраняване на излишната слуз, мазнини и соли от тялото;
3. Бори се със стреса, тъй като съдържа антиоксиданти;
4. Поради невисоките нива на протеини е подходяща храна за хора с бъбречни заболявания;
5. Насища организма с хранителни вещества за дълго време;
6. Диетичните фибри имат положителен ефект върху работата на сърцето и пазят тялото от рак;
7. Съдържащият се витамин Е е стимул за работата на ума.
Ползите от консумация на грис за възрасти и деца са различни и трябва да се прави това разграничение, когато се предлага на различни възрастови групи.
Ползи от грис за възрастни
Кашата от грис за време след операции за бързо възстановяване на тялото е препоръка на всеки лекар. Тъй като продуктът бързо повишава нивата на глюкоза, след консумацията му се усеща прилив на енергия. Затова е особено полезен за активно спортуващи мъже. Тези, които имат здрав стомах и чревен тракт, могат да ядат грис като профилактика срещу стомашни и чревни заболявания.
Кашата от пшеничен грис успокоява човек при нервни сривове и разстройства в нервната система.
Грисът се готви бързо и след това се абсорбира лесно, а тялото се прочиства от мазнини и вредни вещества.
С правилна употреба на грис може да се избегне лошия холестерол, затова е полезен за хората с диабет, които знаят в какви дози да го консумират.
Ползи от консумацията на грис за деца
Въпреки че кашата от грис е в основата на детското хранене в миналото, преди да се включи в менюто на детето, е нужно да се познават свойствата на този хранителен продукт. Той съдържа много глутен и затова е трудно усвоим за деца до предучилищна възраст. За бебетата и децата под 3-годишна възраст педиатрите не препоръчват консумацията на каша или други ястия с грис. Единствената полза идва от това, че децата с тегло под нормата имат в негово лице помощник, който ще им бъде от полза в борбата за качване на килограми.
Вреди и противопоказания за консумация на пшеничен грис
Обичаната и широко рекламирана каша от грис има противопоказания за редица заболявания и състояния. Тя трябва да се изключи от менюто при:
- Цьолиакия - това заболяване изисква безглутеново хранене, а грисът съдържа много глутен;
- Деца под 7-годишна възраст - грисът като зърнена култура има способност да отстранява калция от тялото, а това води до редица костно-мускулни увреди и заболявания;
- Хората в напреднала възраст - заради развитието на остеопороза и опасността от прекомерно напълняване;
- При хора с наднормено тегло - пречи на стремежа за отслабване
- Ставни заболявания- заради липсата на калций, който се получава при редовна употреба;
- При подагра - засилва оплакванията и отоците по тялото.
В каква форма се консумира грис
Рецептите за ястия с грис са многобройни. Освен известната каша с грис в Европа продуктът е популярен за пудинги с грис, десерти, сладкиши и дребни сладки. В Италия правят с него паста, кнедли и ньоки, добавят го и към тестото за пица.
На изток приготвят сладкиши с грис, като го смесват с бадеми, захар, масло и кедрови ядки. В Турция правят ирмик хелваси халва с грис.
Във Финландия правят студен грис, разбит с горски плодове.
В Индия са популярни сладкиши рава лада с грис за празници и фестивали.
В Германия и Литва правят пудинг с грис.
Може също да се приготвят понички с грис и тиква, каша с грис и орехи или мус от боровинки, както и да се опитат още много вкусни възможности:
