Брюкселското зеле е от зеленчуковото семейство на броколи, зеле и карфиол, а именно семейство Кръстоцветни. Само по себе си брюкселското зеле представлява право, високо и неразклоняващо се растение с едри, крехки и издължени листа. Пъпките му достигат до 5 см в диаметър. Броят на зелчетата в едно растение може да достигне до 90. Те са крехки и нежни, притежават отлични вкусови качества.
Причислява се към по-старите зеленчуци, отглеждан вече от един век в Америка и няколко века в Европа. Брюкселското зеле е започнало да се култивира за първи път в Италия през Римската епоха, а през 1200 г. и в Белгия. Известното днес брюкселско зеле се култивира в големи количества в Белгия (оттук идва и името му "Брюкселско зеле") от 1587 г.
С развитието на индустрията за замразени храни производството на брюкселско зеле се увеличава до най-високо си равнище през последните 20 години.
Състав на брюкселското зеле
По своя биологичен състав се нарежда на едно от първите места сред храните с растителен произход. Средно то съдържа от 152 до 247 мг витамин С, който е в много стабилна форма и не се разрушава по време на съхранението му. Брюкселското зеле съдържа още витамините В2, РР, каротин, калий, натрий, въглехидрати, етерични масла, органични киселини, белтъчини и багрилни вещества. Изключително богато е на желязо.
Отглеждане на брюкселско зеле
Брюкселското зеле се засажда в разсадници в края на зимата, от януари до май и прекарва първите 50-60 дни от живота си в тях. През това време почвата на полето се подготвя за разсаждането, като се обработва и оре. Почвата също се наторява и посипва с вар за повишаване на нейното рН, за да се предотврати заболяване на корените на растенията.
Брюкселското зеле изисква редовно плевене и трябва да се полива на всеки 3-4 седмици по време на сезона на растежа. То също се пръска с пестициди, за да се предотврати нападането му от различни вредители.
50-60 дни преди прибиране на реколтата крайните пъпки на брюкселското зеле се откъсват, за да се предотврати растежа му на височината и енергията да се насочи към развитието на брюкселското зеле. При брюкселското зеле спираловидно около стъблото са разположени самите глави на зелето, които наброяват 80-100 при едно растение. То израства от 2.5 до 3.5 фута височина.
След прибиране на реколтата по-малките зелеви главички, които са до 1.25 инча в диаметър, се изпращат до преработвателите за замразяване, а по-големите се охлаждат, опаковат и предоставят за прясна продажба.
Видове брюкселско зеле
Съществуват няколко различни хибридни сортове брюкселско зеле. Някои от първоначално разработените сортове, като Джейд крос имат доста добри характеристика, но са доста горчиви на вкус. Съвременните сортове имат по-добър вкус, а някои са почти сладки.
Първият сорт на сезона се бере ръчно и се нарича Оливър. Този сорт съзрява доста бързо, което позволява да започне събирането ми около 90 дни след разсаждане. Зелевите глави растат от най-долната част на растението на горе и се берат от 4 до 5 пъти в продължение на 8-10 седмици. Сортът Оливър е с наситен зелен цвят, по-плътен, отколкото по-късните сортове и е с доста лек вкус. Този сорт се добива от края на юни до началото на октомври.
След Оливър следват сортовете зеле, които се събират машинно. Тези сортове се берат от 130 до 150 дни след разсаждането им. Те са малко по-тъмно зелени на цвят с по-плътни листа. Този вид брюкселско зеле се бере през октомври и ноември. В края на сезона се култивират сортовете Джениус и Рампарт. Те съзряват до 180-195 дни, считано от датата на разсаждането им, а се берат през декември и януари.
Избор и съхранение на брюкселско зеле
Брюкселското зеле има много нежен вкус, особено когато е младо. Познава се по зелените листенца, които трябва да са стегнати и твърди. Пънчето трябва да е бледо на цвят и не бива да е изсъхнало. Хубаво е да се избира с еднаква големина, за да може да се свари едновременно.
Брюкселското зеле се съхранява в хладилник до 4-5 дни. Необходимо е да бъде поставено в хартиен плик, за да се предпази от изсъхване. До момента на използване, малките зелчета трябва да се държат на стеблото - така се запазват по-добре. То може и да се замрази, като за целта се измива, кочанчето се нарязва на кръст и се поставя в подходящ плик във фризера.
Готвене на брюкселското зеле
Преди готвене трябва да се отстранят всички пожълтели и повехнали листа. След това с помощта на малко остро ножче се правят разрези във формата на "Х" в основата, за да може да свари добре и сърцевината на зелката. Брюкселското зеле може да се приготвя чрез варене, в микровълнова или на пара.
Вкусът на брюкселското зеле се допълва чудесно от лимоновия сок и индийско орехче. Може да се сотира с няколко скилидки чесън и зехтин. Горчица и копър също са много подходящи. Използва се в супи и зеленчукови яхнии, готви се с печени кестени. Може да се приготви само с разтопено масло, малко магданоз, лимон и сол на вкус.
Брюкселското зеле не бива да се преварява при готвене. Обработката му не трябва да бъде по-дълга от 7-10 минути. Смята се, че щом загуби своя яркозелен цвят, вече е преварено и е загубило своите ценни качества.
Ползи от брюкселското зеле
Брюкселското зеле е добър източник на много основни витамини, фибри и фолат. То е богато на витамин C. Брюкселското зеле, заедно с другите си кръстоцветни братовчеди, е доказано, че са много полезни срещу някои видове ракови заболявания, тъй като съдържат много и различни съставки, които могат да повлияят за предотвратяване на заболяването.
Брюкселското зеле, както и други кръстоцветни зеленчуци, обезоръжават причиняващите рак химикали и едновременно с това подсилват ензимите, предпазващи организма ни от отравяне.
Други проучвания показват, че Брюкселското зеле предпазва от рак на пикочния мехур. Свойствата на Брюкселското зеле срещу рака на пикочния мехур идват от високите му нива на изотоцианити, които са силни антикарциногени.
Много хора твърдят, че не обичат да ядат Брюкселско зеле. Ако и Вие не сте фен на този невероятен зеленчук, опитайте се да го нарежете на малки парченца и го наръсете върху салата. Брюкселското зеле става вкусно и на:
Коментари