Рукола (Eruca sativa или Brassica eruca) или ерука, аругула, рокет, е едногодишно растение от семейство Кръстоцветни, което печели все по-голяма популярност като съставка в зеленчуковите салати у нас, а по Средиземноморието се използва от дълги години.
Растението е разпространено в Близкия Изток, преди всичко в Турция, Йордания и Мароко. Вирее в Централна и Източна Европа, Северна, Средна, Югозападна, Източна и Централна Азия, Северна Африка, Австралия, където е внесено от заселници. Среща се като плевел в житните посеви, а понякога расте край железопътни линии.
У нас могат да се намерят семена от 2 вида - Рукола колтивата (Rucola coltivata) и Рукола селватика (Rucola selvatica). Огромна част от руколата на нашия пазар идва от Израел, а по-малко количество от Гърция.
Руколата е била позната още в Древен Рим, където е използвана като подправка. Още тогава семената на растението са били считани за афродизиак. През онези години смесвали руколата с настъргани луковици от орхидеи и пащърнак, кедрови ядки и шамфъстък.
Руколата има родство с горчицата. Растението достига височина до 60 см, като листата са сравнително месести, с власинки (срещат се и „безкосмести” варианти), със специфичен аромат. Долните листа са лировидно-пересто насечени. Цветовете на руколата са жълти или бели и цъфтят от май до юли, дава плод през юли-август.
Състав на рукола
Руколата има богат състав от полезни вещества. В нея се съдържат завидно количество етерични масла, каротин, витамин C, витамини от групата B и минерални вещества. Руколата е богата не само на етерични масла, но и на органични киселини, витамини - А, С и К, и минерали - калций, калий, магнезий, желязо, фосфор и натрий. Руколата влиза в топ 10 на зеленолистните зеленчуци, съдържащи най-много провитамин А, известен и като витамин на красотата.
Тези малки и и симпатични листа са доста богати на антиоксиданти, на важната за бременните фолиева киселина и витамин В1, който помага да се справим със стреса. Пантотеновата киселина в руколата подобрява обмяната на веществата.
От минералите най-голямо е количеството на калият и желязото. Интересен факт е, че за разлика от повечето зеленолистни зеленчуци, в руколата се откриват незаменимите мастни киселини Омега-3, които са по-често срещани в семената и ядките.
100 г сурова рукола съдържат:
Калории 25; Калории от мазнини 6; Общо мазнини 0.66 г ; Холестерол 0 мг; Общо въглехидрати 3.65 г; Фибри 1.6 г; Захари 2.05 г; Белтъчини 2.58 г; Вода 92 мл; Гликемичен индекс: 2; Гликемичен товар: 54.79.
Избор и съхранение на руколата
Както повечето зеленолистни зеленчуци и руколата, която избираме, трябва да е свежа и крехка, с чупливи листа, което ни гарантира максимума от полезните вещества в нея. Свежите листа рукола може да запазите в плик в хладилник за няколко дни. В България се отглежда широколистна рукола, килограм от която е на цена около 10-15 лв. По-скъпа е дребнолистната рукола, която е и по-търсена, отколкото широколистната.
Кулинарна употреба на рукола
От руколата в кулинарията се използват листата, а колкото по-млади и свежи са те, толкова по-добре. Имат леко лютив вкус, напомнящ на вкуса на зеленчуци от същото семейство кръстоцветни - Brassicaceae, като ряпата, главестото зеле или хряна, като се усеща и характерен привкус на орехи. Обикновено по-старите листа рукола са по-жилави и имат доминация на характерната лютивина.
По-правило руколата се консумира прясна, като от нея се правят салати с рукола или се добавя като част от салата. Класическа рецепта е рукола с балсамов оцет, зехтин и тънки резени пармезан/пармиджано. Малките листа се прибавят цели в салатите, а по-едрите може да накъсате, но не и да режете с нож. Както повечето зеленолистни, и свежестта, и витамините в руколата се убиват от допира на ножа.
Руколата е много популярна в средиземноморската кулинария и най-вече в Италия. Листенцата са обикнати за приготвянето на някои видове ризото и сосове за паста. Руколата добре се съчетава с типичните средиземноморски продукти като каперси или кедрови ядки.
Леката лютивина в руколовите листа е изключително подходяща за морски дарове и риба. Често с рукола се прави песто вместо традиционния босилек. Използва се вместо босилек за приготвяне на сос песто. При консервиране на зеленчуци често се влага масло от семената на руколата.
Пастет от рукола
рукола - 1 връзка
тиквени семки - 50 г
сметана – около 200 г заквасена
сол
черен пипер
лимонов сок
Начин на приготвяне: Добре почистете руколата и махнете стъблата. Пасирайте ги с тиквените семки. Разбъркайте с предварително разбитата заквасена сметана до получаването на гладка смес и накрая овкусете със сол, черен пипер и лимонов сок. Поднесете пастета от рукола върху запечен хляб или към всичко, което ви се стори подходящо.
Ползи от руколата
Руколата силен афродизиак - тя пробужда сексуалния апетит. Още римляните са усетили това магично свойство на руколата и дори днес тя е спечелила прозвището естествена виагра. Калият в руколата подпомага работата на сърцето и има диуретично действие, а благодарение на желязото лесно можем да се справим с пролетната умора.
Доказано е, че руколата нормализира обмяната на веществата, повишава хемоглобина и влияе положително при затлъстяване. Провитамин А в руколата, известен и като витамин на красотата, гарантира свеж тен, придава блясък на косата, укрепва ноктите, изглажда бръчиците.
На рукола приписват силни терапевтични свойства, включително предотвратяването на образуването на тумори. Тя осезаемо съкращава секрецията на стомашна киселини, която съдейства за образуването на язви и гастроентеролозите са достигнали да извода, че руколата притежава антиокислително и антисекретно въздействие върху язвата и пречи на образуването на ранички на стомаха.
Още от стари времена е останало използването на руколата като отхрачващо средство при хроничен бронхит и за лечение на скорбут. Към настоящия момент учените продължават да откриват все повече нови полезни свойства на руколата. Има данни, че дрогата на растението повлиява успешно редуцирането на кръвната захар в организма.
Пресните листа рукола се ползват като помощно средство при лечение на скрофулоза, анемия, заболявания на щитовидната жлеза, при възпалителни заболявания на пикочните пътища, при кожни обриви и др.
Коментари