Руколата представлява многогодишно тревисто растение, цъфтящо от месец май до юли. У нас се внася от страните Германия и Холандия, като все по-често се отглежда и на родна почва.
Руколата е прекрасна алтернатива на познатите ни салати с домати и краставици. Тя притежава характерен вкус, който никога не може да бъде объркан. Смята се за мощен афродизиак.
В състава на руколата се открива серният гликозид гликонастурцин. Той отделя етерично масло близко до синапеното, което е много полезно. Съдържа още витамините А, С и К, минералите калций, калий, магнезий, фосфор и натрий, както и органична киселина.
Съществуват данни за използването на рукола още преди хиляди години. Тя се използвала като отхрачващо средство при хронични бронхити, както и за лечение на скорбут. В Древен Рим растението било една от най-предпочитаните суровини за зелена салата, както и мощно тознизиращо средство.
Консумацията на рукола способства нормалната обмяна на веществата. Съставките ѝ повишават хемоглобина и борят затлъстяването.
Като лекарство с нея се лекуват всякакви възпаления на пикочните пътища, кожни обриви, заболявания на щитовидната жлеза, скрофулоза и анемия. Освен това, извлекът от растението редуцира кръвната захар в организма.
Когато избирате рукола, тя трябва задължително да е прясна. Листата трябва да са свежи и чупливи. Салатата подлежи на съхранение в хладилника до няколко дни в отделението за плодове и зеленчуци.
Когато се влага в салата, това трябва да става непосредствено преди консумация, тъй като след нарязването растението бързо губи своите хранителни и вкусови качества.
Зелената салата рукола се комбинира прекрасно с марули, каперси, пиньоли, ризото, боб, варени картофи, извара, пармезан.
Овкусява се прекрасно с балсамов оцет и зехтин и се използва на мястото на босилека. Семена от ракуола, смесени с луковици от орхидеи, кедрови ядки или шамфъстък пък са мощен афродизиак.
