Коприва

Копривата е едно от най-полезните растения, които природата е дала на човек. Народната медицина отдавна е признала и употребява копривата с лечебни цели, а ползите от нея с огромни и доказани. Природолечителите обичат да се шегуват, че ако човечеството е запознато с нейните лечебни сили, не биха засаждали нищо друго, освен коприва. Освен това ползи може да има от всички части на копривата – корена, стъблото и листата.

Копривата (Urticaceae) е многогодишно тревисто растение с височина 150 см, с дълго пълзящо коренище. Този натурален дар е не само богата на витамини, минерали и дъбилни вещества с важно значение за кръвоносната ни система, но с нейна помощ се приготвят вкусни и здравословни ястия.

В природата копривата поддържа над 40 видове насекоми, включително някои пеперуди, а през късното лято голямото количество семена са източник на зърна за много птици. Копривата цъфти от май до септември, с изправено и вдървено в основата четиритръбесто стъбло, със сърцевидни и заострени в края листа.

Има между 30 и 45 вида, главно многогодишни растения, като най-известният представител е обикновената коприва (Urtica dionica), разпространена в Европа, Северна Африка, Азия и Северна Америка. Интересен факт е, че първата употреба на растителното влакно на коприва в изработката на дрехи може да се проследи чак до бронзовата епоха.

През Първата Световна Война влакната на копривата са използвани като заместител на памука и за изработката на униформи. Различни проекти в Европа се опитват да намерят начини за култивиране на копривата и обработка на влакното й с цел търговия.

Състав на коприва

Данни за 100 г коприва: Калории 42; Общо мазнини 0.11 г; Холестерол 0 мг; Общо въглехидрати 7.49 г; Фибри 6.9 г; Захари 0.25 г; Белтъчини 2.71 г; Вода 87.67 мл.

Копривата е източник на бета-каротин, витамини А, С и Е, желязо, калций, фосфати и минерали. Копривата съдържа и повече витамин С от някои култивирани растения и диви билки, като маруля, броколи, спанак, карфиол, зелен фасул и др. Най-висок процент в копривата има водата, а след нея са протеини и захари, голяма част от които принадлежат на незаменимите аминокиселини.

Свежите листа на копривата са добър източник на витамини - А, В, D, Е и К, минерални соли - калций, манган, желязо, калий, цинк, магнезий и мед, ферменти, хлорофил и багрилни вещества. Листата на копривата са богати на дъбилни вещества, пантотенова киселина, ситостерол и хистамин, а коренищата й най-вече на нишесте.

Избор и съхранение на коприва

Когато избирате коприва, се спирате само на горната част от стъблото й, защото именно там листата са по-малки и свежи, по-крехки са и не горчат колкото престарелите листа. Копривата обича да расте на значително замърсени места, поради което, ако имате възможност я купувайте от био магазини или проверени места.

За да е достъпна за готвене през цялата година, може да използвате няколко метода за обработка на копривата - изсушаване, замразяване и дори консервиране. Не бива да сушите копривата на слънце, защото ще загуби много голяма част от своите полезни вещества. Поставяйте я на сенчесто място, а изсъхналите листа складирайте в добре проветрени, тъмни и сухи помещения. По този начин копривата може да се съхранява до 2 години.

Все пак за кулинарните цели най-добре е да използвате замразена или консервирана коприва, защото сушената губи голяма част от веществата си. Замразяването/консервирането на копривата трябва да стане веднага след нейното закупуване. За да не се изгорите докато я миете, задължително трябва да поставите ръкавици. След това я поставете в пакетчета във фризера. Ако пък искате да я консервирате, знайте, че е необходима стерилизация. Напълнете бурканите с почистените листа коприва, които трябва да са плътно наредени, за да не се появи излишен сок.

Кулинарно приложение на коприва

Наред с доказаните си здравословни свойства, копривата се е утвърдила и като вкусна храна, с която може да доставим удоволствие на сетивата и небцето си. Кулинарната й обработка е разностранна, но е важно да се отбележи, че колкото по-малка е тя, толкова по-голямо количество от полезните вещества на копривата ще попаднат в нашия организъм.

Обикновено сме свикнали да включваме коприва в менюто си през пролетта. Любими на мнозина са супа от коприва, каша от коприва или пък салата. Заради парещите иглички на копривата, тя трябва да се бере с ръкавици и да се попари за кратко преди да се хапва. От коприва може да се направи дори брашно, а чаят от коприва е световно признат с целебните си свойства.

Ползи от коприва

Може да се каже, че копривата е едно от чудесата, с които ни е дарила природата. Тя е известна със своето стягащо, отхрачващо, тонизиращо, противовъзпалително и диуретично действие. Коприва се препоръчва като мощно средство за предпазване от чернодробни, артритни, ревматични и бъбречни заболявания, също и при лечение на алергии и анемия.

Целебната сила на копривата се дължи на нейните кръвопречистващи функции.

Отварата от коприва намалява съдържанието на захар в кръвта. Освен за пикочните пътища, копривата е полезна и за отделителната система, тъй като добре регулира работата на стомаха. Световноизвестната лечителка Мария Требен горещо препоръчва да се пие отвара от коприва и дава доста информация за ползите от тази билка.

Продължителният прием на запарка от растението засилва имунната система и бори вирусните заболявания и бактериалните инфекции. Чай от коприва лекува проблеми на пикочната система. Той успешно се справя с пясък в бъбреците и пикочния мехур, както и при болестно задържане на урина. В голяма част от случаите проявлението на бъбречните заболявания е свързано с външни екземи и силно главоболие.

Доказано е, че копривата помага и при проблеми с черния дроб и жлъчката, заболяване на далака (дори и при туморни образувания на органа). Растението „чисти” слузта в стомаха и дихателните органи, стомашните спазми и язва. Копривата има страхотен ефект и върху дихателните пътища. Приемът на чай от лечебното растение помага и при белодробни проблеми.

Консумацията ежедневно на една или две чаши чай от коприва би била от полза за всеки. Чаят от билката повишава работоспособността, концентрацията и премахва умората и отпадналостта. Ако хапвате прясна коприва, ефектите ще са същите. Високото съдържание на жизнено важния елемент желязо, който е отговорен за трудоспособността и енергията в организма, е главна характеристика на копривата.

По-добре е да пиете запарка от коприва без захар. По желание чаят може да се смеси с отвара от лайка или мента. Освен това копривата има доказано съдосвиващо действие и тонизиращо действие върху матката, което помага при маточни кръвотечения.

Разкрасяване с коприва

Освен здравословни ползи и вкусна храна, копривата може да ни помогне да се справим с някои козметични проблеми, които ще ни направят по-красиви. Екстрактът от коприва е широко използван за подмладяване и разкрасяване.

Страдащите от интензивен косопад могат да си помогнат с коприва. 100 г нарязани листа от коприва се залива с 0.5 л вода и 0.5 л оцет. Сместа се вари 30 минути и се прецежда. Вечер преди лягане косата се изплаква с така приготвената отвара.

Има изпитана френска рецепта за заздравяване на косата с копривата се прилага. Веднъж на 1-2 седмици след измиване косата се намокря със запарка от сухи листа на коприва, която се втрива в кожата на главата. За приготвянето й се взима 1 супена лъжица нарязана коприва, залива се с чаша вряла вода и се кисне като чай. Изстиналата запарка се прецежда.