Ендивия /Cichorium endivia/ представлява едногодишно растение от семейство Сложноцветни /Compositae/. Ендивията е от рода на маргаритките и е роднина на руколата и глухарчето. Под названието ендивия са известни и някои видове цикория. Във вегетативна фаза ендивията формира лежаща розетка като зелената салата, но пък не свива глава.
Повечето сортове ендивия достигат височина от 15-25 сантиметра. По принцип ендивиите имат яркозелени гладки листа, но има и такива, които са с кафеникави. Листата на ендивията притежават характерен горчив вкус, който изчезва след така нареченото избелване, което се прави по време на стопанисването ѝ. Най-напред този листен зеленчук се отглежда само в земите около Средиземно море и в Южна Азия, но след шестнадесети век бързо започва да се разпространява и в Европа.
Видове ендивия
Най-разпространени са два вида ендивия - ескариол /широколистна ендивия/ и къдрава ендивия. Те се различават основно по формата на листата си. Широколистната ендивия притежава широки и месести и почти целокрайни зелени листа. Освен това тя е значително по-малко горчива на вкус от останалите представители на ендивията. Къдравата ендивия пък ще я познаете по зелените, къдрави, дълбоко и ситно нарязани листа, които са по-тънки от тези на широколистната ендивия.
Състав на ендивия
Ендивията е ценен листен зеленчук, тъй като е богата на много полезни хранителни вещества. Листата на ендивията са отличен източник на фибри, желязо, калций, фосфор, магнезий, минерални соли, захари, витамин А, витамин В1, витамин В3, витамин В5, витамин В6, витамин С и витамин К. В ендивията се съдържат още горчивия глюкозид интибин и инулин.
Отглеждане на ендивия
Ендивията предпочита прохладния климат. Тя е сравнително студоустойчива и е в състояние да презимува в по-южните райони. Ескариолът даже понася добре и по-ниски температури у нас, стига да се е вкоренил. Високите температури по-скоро не са по вкуса на това екзотично растение, тъй като потискат развитието му. Ето защо не е добра идея ендивията да бъде отглеждана през горещите летни месеци.
Ендивията е изключително влаголюбива култура и едно засушаване както почвено, така и въздушно никак няма да и се отрази добре. Този листен зеленчук трябва да се отглежда през есенните месеци или през пролетта, тъй като дългият ден благоприятства образуването на цветоносни стебла, а това със сигурност ще повлияе на реколтата. Ендивията също така се нуждае от рохкава почва, която е плодородна и пропусклива. Има нужда от същите хранителни вещества като зелената салата.
Широколистната ендивия /ескариол/ е добре да се отглежда като късна култура. Тя се засява през първите дни на юни на открити лехи, подобно на зелето. Разсаждането на широколистната ендивия се прави един месец по-късно във фитарии, плитко, на разстояние тридесет или четиридесет сантиметра. След това растението се полива с хладка течаща вода. Оттук нататък широколистната ендивия трябва да се полива редовно, за да не изсъхва, да се окопава и да се подхранва един или два пъти с минерални торове. Ендивията обаче не понася торенето с пресен оборски тор. Иначе растението е добър предшественик в градината на лука, морковите и др.
Имайте предвид, че ендивията наистина се нуждае от влага, но това не означава, че трябва да мокрите и сърцевината на розетката на растението. Тя трябва да се запази суха, защото иначе растението може да загние. Щом розетките достигнат нормалния си размер, е време да се извърши така нареченото избелване на листата, което споменахме по-рано. По този начин значително ще се намали техния горчив вкус. За да извършите процедурата, трябва да съберете листата на ендивията нагоре и да ги завържете в горната част на растението. Така сърцевината на ендивията не може да получава светлина, при което става бледа и по-малко горчива.
За да не прекършите листата обаче, ще се наложи да извършите връзването на два етапа. Първо трябва да повдигнете листата наполовина и чак седем дни по-късно се прибират и връзват изцяло. Избелването може да се направи в закрити, неосветени помещения, като развитите ендивии се пресаждат една до друга. Възрастните растение трябва да се оберат през октомври и ноември. Ако са засети и по-късно, могат да се приберат и декември, стига времето да го позволява. Обикновено нормално развитото растение тежи около половин килограм.
Къдравата ендивия се отглежда предимно през пролетта. Семената на този вид се засяват рядко в не твърде топъл парник през първите дни на март. След втората седмица на април разсадът трябва да подготвите разсада за изнасяне в градината. След направени фитарии, растенията се разсаждат на разстояние 30-40/25-30 сантиметра. Грижите, които ще полагате оттук насетне са като при другия вид. След два месеца този вид ендивия вече може да се избели. И тук свързаните розетки трябва да се щадят от намокряне, за да не загният. Ако искате да отглеждате къдравата ендивия по-късно, съответно трябва да засеете и семената в края на пролетта и началото на лятото. Обичайното тегло на този вид ендивия е към четиристотин грама.
Ползи от ендивия
Ендивията се препоръчва заради високата си хранителна стойност. Доказано е, че редовната консумация на ендивия влияе чудесно на храносмилането и подпомага кръвоносната система. Ендивията е източник на целулоза и съдържа много малко калории, ето защо е изключително подходяща за хора, борещи се с излишните килограми.
Ендивията се препоръчва и на страдащите от диабет, тъй като доказано понижава нивата на кръвната захар. Редица изследвания сочат, че този интересен листен зеленчук има антиоксидантно действие, подпомага зрението и регулира кръвното налягане. Освен това предпазва от белодробни заболявания и ракови болести на устната кухина.
Готвене на ендивия
Ендивията се използва широко в кулинарията на много страни. Тя участва основно в салати, но понякога се включва и в различни сосове и супи. Заради леко горчивия си вкус тя успешно се комбинира със сирена, ядки, зехтин и различни кисели подправки. Преди обаче да се постави в някои определени блюда, този листен зеленчук трябва да се бланшира, за да омекоти вкуса ѝ.
Салата с ендивия и риба тон
Необходими продукти: ендивия - 1 брой, риба тон - 1 консерва, авокадо - 1 брой, сирене - 50 г, домати - 2 броя (неголеми), царевица - 1/2 консерва, копър - 1 стрък, магданоз - 1 стрък, лимонов сок - от 1 лимон, сол, черен пипер, зехтин
Начин на приготвяне: Авокадото и доматите се измиват, почистват се и се нарязват на кубчета. Ендивията се почиства от пънчето и от сърцевината си, за да е възможно най-малко горчива на вкус. След това листата ѝ се нарязват на едри парчета. В голяма купа се смесват ендивията, авокадото, доматите, царевицата и рибата тон. Овкусява се със сол, черен пипер, зехтин и лимонов сок. Салата се разбърква и се премества в подходяща чиния. Преди сервиране се поръсва с настъргано сирене и наситнени копър и магданоз.
Ендивия може да вложите в различни рецепти за:
- витаминозни салати;
Коментари