Просо

Просото /Panucum sp./ е едногодишно високо растение, което по своя външен вид значително се доближава до царевицата. Височината му варира от 40 см до 2 метра, според разновидността.

Макар просото най-често да се асоциира със зърната, които поставяме в хранилките на птиците, то съвсем не е само това. Кремообразно като намачкан картоф или под формата на зърна като ориза, просото е вкусно житно растение, което може да се добавя към различните храни. Както повечето житни растения и то е достъпно по магазините целогодишно.

Просото е на малки по размер кръгли зърна, които могат да са бели, сиви, жълти или червени. Най-широко разпространената му форма, която може да бъде намерена в магазините, е перлената му обелена разновидност, макар че често може да бъде видян и традиционният кускус, направен от пукнато просо.

Смята се, че просото произхожда от Северна Африка или по специално от Етиопия, където се е консумирало още от праисторически времена. Днес то все още е изключително важна храна в Африка, където от него се произвежда традиционния хляб, познат като инйера.

Още от древността просото е било много популярно и в Азия, и Индия, а през Средновековието придобива известност и в Европа, особено в източната й част.

Днес основни производители на просо са Индия, Китай и Нигерия.

Технически погледнато просото е семе, а не зърно, но тъй като тук го разглеждаме в кулинарен аспект, ще го наричаме именно така. Терминът просо се отнася за различни по вид зърна, някои от които не принадлежат на един и същ род. Типовете просо, които консумираме като храна, основно спадат към научните категории Panicum miliaceuem или Setaria italica. Тъй като просото не съдържа глутен, то е чудесна зърнена алтернатива, за хората имащи алергия към глутена.

Състав на просото

Простото е много богато на витамини А, Е, В1, В2, РР, а от минералите най-добре са представени силицият, калий, магнезий и фосфор. В просото има голямо съдържание на фибри, нишесте, глюкоза, бързо окисляващи се мазнини. В просото се съдържат и мед, никел, цинк, йод.

В 100 г каша от просо, която е приготвена без вода и каквито и да е добавки има 11.33 г белтъчини; 3.07 мазнини; 69.23 въглехидрати; 0.33 г вода.

Избор и съхранение на просото

Просото може да ни бъде предложено или в своята пълнозърнена форма или напукано. Както и с останалите храни, които купуваме пакетирани, трябва да се уверим, че опаковката е добре затворена и че не съдържа влага.

Съхранявайте просото в контейнер с капак на хладно, сухо и тъмно място, където то ще е защитено за някоко месеца.

Просо в кулинарията

Както и останалите пулнозърнести храни, така и просото трябва да е добре измито и почистено от попаднали камъчета или други боклуци.

- Към 1 чаша просо се прибавят две чаши и половина вода.

- След като просото е прибавено към водата и тя е завряла, котлона се намалява, покрива се и се оставя на ниска температура около 25 мин.

- Ако искате просото да има кремообразен вид, прибавяйте по малко вода и бъркайте.

- Сготвеното просо може да бъде сервирано като каша за закуска, към която можете да добавите любимите си ядки или плодове.

У нас просото е традиционна суровина за приготвяне на любимата на много хора боза.

Трябва да се знае, че колкото по-жълто е смляното просо, толкова по-вкусно и питателно е то всъщност. С просото се приготвят много супи, каши със зеленчуци и десерти.

Ползи от просото

- Има предпазващи сърцето свойства. Съдържащият се в просото магнезий редуцира риска от астма и честотата на мигренни пристъпи. Освен това той понижава високото кръвно налягане, като по този начин редуцира риска от сърдечен удар, особено при хора с атеросклероза или диабетична сърдечна болест.

- Развива и възстановява телесните тъкани. Фосфорът, осигурен от просото, играе важна роля в структурата на всяка една човешка клетка. Той е важен компонент на нуклеиновите киселини, които са градивните блокове на генетичния код.

- Просото и останалите пълнозърнени култури понижават риска от диабет ІІ. Просото, както и другите пълнозърнени култури, са богат източник на магнезий - минерал, който действа като кофактор за повече от 300 ензими, включително и тези, които участват в използването на секрецията на глюкозата и инсулина.

- Помага в предпазването на поява на жлъчни камъни

Приемането на храни, богати на неразтворими фибри, каквато е просото, може да помогне на жените да се предпазят от поява на камъни в жлъчния мехур. При проведено проучване се оказало, че жените, приемали по-богати на фибри храни, показват намален с 13% риск от поява на камъни.

- Фибрите от пълнозърнестите храни и плодовете предпазват от рак на гърдата. Установено е, че диета, богата на фибри и плодове, предлага значителна защита от рак на гърдата при жени в периода преди менопауза. Изследвания са показали, че с приема на концентрирани на фибри храни рискът от рак на гърдата пада с 52%.

- Пълнозърнестите храни и рибата действат като силен протектор срещу детската астма. Проведени изследвания показват, че пълнозърнените храни и рибата могат да редуцират риска от детска астма до 50%.

- Предлагат значителни сърдечносъдови предимства за жените в периода след менопауза. Приемът на пълнозърнени храни, каквато е просото, поне 6 пъти седмично е особено добра идея за жените в периода след менопаузата, които имат висок холестерол, високо кръвно налягане или признаци за сърдечносъдово заболяване.

- Защитават от сърдечна недостатъчност. При проведено проучване в САЩ, където сърдечната недостатъчност е главна причина за хоспитализация при по-възрастното население, се оказва, че хората, приемали ежедневно пълнозърнеста закуска, имат с 29% по-нисък риск от сърдечна недостатъчност.