вторник, 21 октомври

Лавандула

5 от 13 Гласа

Уникалният аромат на лавандула няма еквивалент сред никоя друга билка. Лавандулата е известна като ароматично растение още от най-древни времена. Лавандулата произхожда от района на Средиземноморието. Като диворастящо растение тя се среща в Южна Франция, приморските Алпи, Източна Испания, Италия и Северна Африка. С развитие на парфюмерийната промишленост ареалът на отглеждане се разширява, включвайки Балканските страни, страните на Черноморския басейн, САЩ, Великобритания, Австралия и др.

Тя намира широко приложение дори в народната медицина, но най-често се използва за билка или за украшение. Лавандуловия цвят е инсектицидно средство, най-вече за борба с дрешния молец и в цивилизования свят измести употребата на нафталин за битови нужди. Лавандулата е ценно медоносно растение. От 1 дка пчелите набират 10–18 кг мед. Лавандулата се използва и като подправка. Участва в известната смес от подправки ерб дьо прованс и това е само една малка част от широкото приложение на този невероятно ароматен цвят.

Лавандула е род растения от семейство Устоцветни. Прилегнало растящ полухраст или храст отличаващ се със сини ароматни цветове, отглеждан често в градините. Лавандулата е многогодишно растение, което достига височина 40-80 cm.

Цветоносните стъбла на съцветието на растението лавандула са едногодишни, като на дължина достигат 20–40 см. При широколистната лавандула са по-дълги и разклонени, а броят им на едно растение достига до 1000. Широколистната лавандула се отличава с по-сбити съцветия. Плодът е едносеменно, сухо, гладко и овално орехче с лъскаво черен цвят.

Листата на лавандула са линейни или линейно-ланцетни, седящи, целокрайни със завита надолу периферия. Те са разположени срещуположно и са покрити с трихоми. Особеност е, че листата на теснолистната лавандула са сивозелени, а на широколистната са по-обилно покрити с власинки и имат белезникав цвят. Лавандулата е вечнозелено растение и сменя листата си последователно.

Цветовете на лавандулата са дребни, двуполови, разположени пръстеновидно в съцветие клас. Венчето е двуустна фуника — с два дълги дяла на горната устна и с 3 къси дяла на долната. Оцветено е в бяло, бледорозово, виолетово или синьо. Има 4 тичинки. Цветовете на хибридната лавандула са едри и стерилни, което я отличава от широколистната.

Лавандула

Лавандулата се отглежда заради съцветията, от които се добива етерично масло. То се използва в парфюмерийната промишленост, сапунената, бояджийската и керамичната промишленост. Маслото от лавандула има жълтозелен цвят. Добре съхранено, то има силен, наситен аромат, който слабо се отличава от аромата на цветовете. Финият аромат на лавандуловото масло се подчертава, ако то се разреди със спирт. Лавандуловото етерично масло съдържа: линалилацетат, линалол, гераниол, борнеол, цинеол, пинен, камфор, кумарин и др. Най-ценен е линалилацетатът, като в зависимост от условията на отглеждане този естер варира от 30 до 60 %.

Смята се, че най-висококачествено е френското лавандулово масло се получава от алпийски лавандулови находища. Българското лавандулово масло се характеризира с траен фин аромат, въпреки че съдържанието на линалилацетат е ниско. Българският лавандулов състав и аромат на маслото не отстъпва по качество на световните еквиваленти.

Състав на лавандулата

Лавандулата съдържа приблизително 3% етерично масло, чиито основни съставки са естери на алкохола линалоол и най-вече линалилацетат /от 30 до 60%/. Те придават характерния приятен аромат на билката. Освен това в нея се съдържат още цинеол, борнеол, гераниол и някои други терпени. Наред с етеричното масло в лавандулата се намират до 12% захари, танини, органични киселини, минерални соли, антоциани и други.

Съхранение на лавандулата

Лавандулата е билка, която обича светлината и в същото време издържа много на суша и студ. Обогатете добре с минерални соли почвата върху която искате да отглеждате билката. Растението обича умерена влага, защото прекомерната влага в почвата ще наруши качеството на нейното масло.

Ползи от лавандула

Лавандулата оказва доста благоприятни действия върху човешкия организъм. Тя има нервоуспокоително, болкоуспокояващо, дезинфекционно и пикочогонно влияние. Пикочогонното действие се дължи на терпинеола, а останалите действия - главно на етеричното масло. Лавандулата се използва при неврастения, сърдечна невроза, мигрена. В българската народна медицина лавандулата се прилага дори при шизофрения, парализи, газове, гастрит, безсъние, виене на свят, ревматизъм, а също така и при ускорено сърцебиене, главоболие, стомашни болки.

Lavender

Външно лавандулата се прилага при стомашни болки, парализи, ревматизъм, натъртване, ужилване и ухапване от насекоми, за жабурене при зъбобол, гаргара при гърлобол. Цветовете на растението, поставени между дрехите прогонват молците. Маслото от лавандула, разтворено в спирт се прилага за разтривка при простуда, невралгия, ревматизъм. За вътрешно приложение е добре да приготвите отвара от 1 с.л. от билката лавандула, която се залива с 400 мл вряла вода. Кисне 1 час, след което се пие по 100 мл 15 минути преди ядене. Процедурата с отварата от лавандула се прилага 4 пъти дневно.

Лавандула в козметиката

Лавандуловото масло е едно от най-ценните масла в козметиката. Използва се срещу косопад, акне и пърхот, помага за възстановяване на напуканата кожа, защото спомага регенерацията на клетките. Макар и по-слабо, същото действие има и лавандуловата вода. Тя може да се използва за ежедневно тонизиране на кожата и като съставка на маски за лице - например с хума.

Отзиви (1)

  • 0
    0
    Отговор
    Красимир Райков

    2014-04-15, Оценка 5 от 5 за Лавандула

    Здравейте, много съм доволен от сайта ви. Досега не съм намирал по-добър сайт за билки. Е тук там има някоя правописна грешка, но това не е проблем. Благодаря ви :-))

Намираш се статия за Лавандула от рубриката за различните подправки и билки в Готвач.бг. Ако смяташ, че информацията за Лавандула е непълна или неточна, можеш да ни пишеш от формата за контакт. Търсиш допълнителна информация за Лавандула? Пиши ни и нашите автори ще разширят публикацията.