Сладник (Glyzyrchiza glabra), известен още като сладък корен, сладун, женско биле, сладка билка, боряна, дулче (рум.), миям бала-(тур.), лакрица е многогодишно тревисто растение с късо, дебело коренище и силно разклонена коренова система. Корените му достигат до няколко метра дължина, а стъблата са до 1 м високи и изправени.
Сладникът има къси дръжки, 5-20 см дълги, елипсовидни до яйцевидни. Цъфти с бледовиолетови цветове, събрани в редки гроздовидни съцветия, с плод, дълъг 2-3 см, представляващ линейно продълговат, сплескан боб.
Сладникът цъфти през юни и юли. Вирее най-добре по сухи тревисти места. У нас като диворастящ вид сладък корен се среща предимно в Северна България, по Черноморието.
За лечебни цели се използват корените на растението, като те се изкупуват небелени (Radix glycyrrhizae naturalis) или белени (Radix glycyrrhizae mundata). Небелените корени са кафеникави отвън, а белените отвън са светложълти или кафеникаво-жълти. Имат малки остатъци от кора, а повърхността на пречупване е светло жълта и влакнеста.
И двата вида сладник за без миризма, а вкусът и е сладък, леко дразнещ поради наличието на глицеризин. Смята се, че още Авицена е лекувал със сладник заболявания и оплаквания, каквито са документирани и в българските лекарственици от 12-19 век.
Сладкият корен намира приложение във връзка с наличните си съставки и в хранителната, питейната, сладкарската, бояджийската промишленост. Ситно стрит фин прах от сладкия корен — т.нар. pulvis Liquiritiae, се използува и досега широко във фармацевтичната промишленост и практика като основа за изработването на пилюли, за предотвратяването на слепването помежду им и като коригиращо вкуса на лекарствата средство.
Състав на сладник
Сладникът съдържа 6-12% глициризин, на който се дължи сладкия вкус на корена и като цяло лечебното му действие. Глициризинът е около 50 пъти по-сладък от захарта. Той е калциево-калиева сол на глциризиновата киселина, която е от групата на тритерпеновите сапонини.
Освен това в дрогата на сладник са установени още редица вещества като флавоноиди, глюкоза, захароза, манитол, скорбяла (25-30%), етерично масло, аспарагин, стероли и др. Съдържа още ликвирицин, чийто агликон притежава спазмолитично действие, горчиви вещества, нишесте, танини, кумарини.
Освен корените приложение намира и сгъстеният и изпарен воден извлек от тях — Succus Liquiritiae, който има сходен състав. Най-важното фармакологично свойство на сладника е изразеното противовъзпалително действие, прекратяващо възпалителните реакции, предизвикани от хистамина и серотонина.
Съхранение на сладник
Съхранявайте билката в сухи и хладни помещения, до които няма директен достъп на светлина и влага.
Ползи от сладник
Използваемата част на сладника са корените и подземните разклонения, които се вадят напролет, между март и април. Традиционната медицина от векове използва сладника за лечебни цели. Сладкият корен притежава отхрачващо и омекчаващо лигавиците действие, ускорява процеса на зарастване на рани, а има и спазмолитични и антихистаминни свойства.
Със сладник могат да се лекуват всички видове бронхит, бронхиален задух, язви на двадесетопръстника и стомаха, възпаление на стомашната лигавица или гастрити. Противоязвената активност на дрогата (коренището) се дължи на намиращия се в него глюкозид глициризин.
В българската народна медицина корена на сладника се използва и при възпаление, пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур, за разслабване, пресипнал глас, начална туберколоза и др. Смесен с овчарска торбичка се прилага при задух, запек и трудно уриниране.
Сладникът заедно с други билки се пие при кашлица. Смлян корен от сладник може да се втрива върху гангренясали рани. В народната медицина сладник се използва при затруднения при уринирането поради наличие на аденома на простатата.
Безопасна доза: 1 с. л. счукани корени се залива с 500 мл вода и ври 10 мин. Приема се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти на ден.
Сладникът се използва под формата на:
- Тинктура - при ревматоиден артрит или алергични състояния, като храносмилателен стимулант или при белодробни заболявания. Предписва се за възпаление на стомаха или за стимулиране функцията на надбъбречната жлеза след стероидна терапия, а също така се използва за прикриване вкуса на други лекарства.
- Отвара - 2-3 лъжици от дрогата се добавят в 500мл кипяща вода. Вари се 15 мин и се оставя да престой 2 часа. Отварата се прецежда и се приема 3 пъти дневно след ядене. Използва се за намаляване на стомашната киселинност при язва.
- Сироп - прави се от отварата и се използват като успокояващо, отхрачващо средство при астма и бронхит.
Сладникът дейтва като стимулант на надбъбречна кора и панкреас. Всичките му здравословни свойства - противовъзпалително, антиартритно, спазмолитично, противоязвено, антималарийно, антибактериално, антивирусно, го правят ценна за здравето билка.
Сладникът е антиоксидант и антидиуретик и той помага на храносмилането, успокоявайки стомашната лигавица. Той действа като стимулант на имунната система, понижава холестерола в кръвта. Притежава леко разслабително действие и защитава черния дроб. Твърди се, че сладкият корен може да предпази при излагане на радиация.
Вреди от сладника
Продължителната употреба на корените на сладник води до повишаване на артериалното налягане, задържане на течности, отоци, поява нарушения в половата сфера или с други думи, отслабване на либидото.
Дрогата от сладник може да предизвика задръжка на натрий в организма с получаване на отоци, затова не бива да се прилага дълго без лекарско наблюдение. Все пак, ако използвате сладник, следете дали не задържате течности. Билката е противопоказна при наличие на хронично чернодробно заболяване, тежка бъбречна недостатъчност и диабет.
Коментари