Покрай все по-голямото число заболели от диабет тип 1 и тип 2, затлъстяването и високото кръвно налягане все повече се говори за вредата, която нанася бялата рафинирана захар върху организма на човека. Търсеха се заместители, които да осигурят сладкия вкус, без да носят вреди. Покрай тези опити на преден план все повече излиза кафявата захар като алтернатива на рафинираната бяла захар.
Основната заслуга кафявата захар да намира все повече приложение в кулинарията, е нейният интересен вкус и по-ниското калорично съдържание в сравнение с рафинираната.
Кафявата захар има своите разновидности, в зависимост от начина на получаването и качествата на крайния продукт. Всяка е известна със свое отделно наименование. Една от разновидностите е кафявата нерафинирана захар Демерара.
От какво и как се произвежда кафявата захар Демерара?
Захарта Демерара се произвежда от тръстика. Суровината се смила и се получава сок, който се сгъстява до достигане на консистенция на гъст сироп. Сиропът се дехидратира и се получават едри кафяви кристали захар. Захарта не се рафинира и пази всичките си минерали и витамини. На цвят е кафява, до червеникава, по-сладка от бялата захар и има приятно загатнат вкус на ванилия. На допир е леко влажна, което се дължи на меласата. Тя е остатъчният продукт от производството на захар от захарна тръстика. Меласата в Демерара е част от самите захарни кристали, не само слой на повърхността. Затова тази захар силно мирише на меласа.
Приложение на захарта Демерара
Захарта Демерара се използва за придаване на сладък вкус на различни тестени храни, основно десерти. Кифлички, кексове, бисквити предлагат ново вкусово усещане, ако са поръсени с хрупкавите кристали на този вид кафява захар. Прилага се и за подслаждане на напитки. За да се придаде дълбок и сложен вкус на печивата, добрите кулинари използват малки количества Демерара.
Къде се произвежда захарта Демерара?
Видът захар Демерара произхожда от колонията Гвиана, там е получена за първи път и носи името на мястото на произхода си. Демерара е името, с което са наричали Гвиана. Днес най-големият производител на този вид захар е остров Мавриций.
