Диетата с високо съдържание на фибри или диетата с много ферментирали храни - коя е по-полезна? Това е задачата на ново изследване на Медицинския университет Станфорд. Екип от изследователи си поставят за цел да проучат връзката между диетата, чревните бактерии и диабета, автоимунните заболявания, затлъстяването, системното възпаление и имунитета.
Тридесет и шест здрави възрастни са наети и на случаен принцип и им са назначени една от двете диети за 10 седмици.
Изследователите установяват, че само няколко седмици спазване на диета, богата на ферментирали храни, може да доведе до подобрения в микробиомното разнообразие и намаляване на възпалителните биомаркери. Храни като кисело зеле, кефир, кисело мляко, ферментирало сирене, кимчи, комбуча и всякакви ферментирали зеленчуци, повишават разнообразието на полезни бактерии, особено консумирани в големи количества.
Изследването също доказва, че диетите, подобряващи микробиома на червата, водят и до значително подобряване на имунитета. При всички участници, приемащи ферментирали храни, чрез кръвни проби е доказано, че четири типа имунни клетки показват по-малка активност, а нивата на 19 възпалителни протеина са се понижили. Тези протеини включват и интерлевкин 6, който е отговорен за заболявания като диабет тип 2, ревматоиден артрит и хроничен стрес.
В групата на участниците, които са били на богата на фибри диета, не се е понижил нито един от тези възпалителни протеини, чревният им микробиом е останал относително на същото ниво.
Според професора по микробиология и имунология Джъстин Соненбург това откритие е впечатляващо, защото дава пример как простата промяна в храненето може да подобри чревната флора при здрави възрастни хора.
Съавторът на изследването Ерика Соненбург споделя, че учените са очаквали високото съдържание на фибри да има по-универсално благоприятен ефект и да увеличи разнообразието на микробиотите. Но данните показали, че увеличеният прием на фибри само за кратък период от време е недостатъчен, за да се увеличи разнообразието им.
Все пак, учените смятат, че продължителния прием на фибри може подобри микробиома, но може да се наложи някои бактерии, разграждащи въглехидратите, да се добавят изкуствено, за да се видят положителните ефекти от диетата.
Учените са взели решение да продължат изследването, като на следващ етап да търсят ефекта от комбинирана диета с фибри и ферментирали храни върху метаболитни болести, възпаления и имунитет. Така те се надяват да разберат как може да се повлияе на здравето чрез естествени средства, като храната и чрез хранителни добавки като пробиотици и пребиотици.
А ако искате перфектните рецепти с комбинация от двата хранителни режима, разгледайте нашите диетични ястия.
