Драстичното поскъпване на олиото с цели 43%, усетено от потребителите, е съпроводено от повишение на цените на краставиците с 34%, на прасковите с 24%, хляб Добруджа - с 42%. Килограм пшенично брашно пък се е повишило със 7.2 процента.
В Кюстендилска област цената на слънчогледовото олио средно да е достигнала 3.88 лева и е по-висока от средната за страната на фона на факта, че средната работна заплата е по-ниска с 33 на сто, отколкото в други области на страната. Най-скъпо се продава литър олио в Бургас и Ямбол - 4.45 и 4.25 лева.
Какво е увеличението на цената на хляба?
Хлябът Добруджа е поскъпнал с 4.2 на сто, а килограм пшенично брашно бележи ръст от 7.3 на сто. Така средната цена на килограм хляб от асортимента е 1.72 лева при цена от 1.65 лева през миналата година. Цените на пшеницата на борсите в България са високи и отразяват развитието на международните пазари. Прогнозите са за нарастване на потреблението на зърнени култури, което ще задържи цените високи.
Отделно хлебарите предвиждат увеличение на цените на хляба минимум с 10 стотинки, тъй като се увеличава цената на енергоносителите. Очаква се в края на годината цената на килограм хляб да достигне 1.80-2.00 лева.
Динамиката показва, че цените на хляба са се увеличили с 33 на сто, а общото равнище на повишение на всички стоки е 19 на сто. Изводът е, че насъщният поскъпва с по-бързи темпове, отколкото всички други цени.
Цените на зеленчуците също са нараснали значително. Наблюденията са съсредоточени най-вече върху тях от тях, които участват в подготовката на зимнина. Най-драстично са се покачили краставиците, с цели 35.8 на сто, следвани от доматите, пипера и зелето, а най-малко - зрелият фасул и картофите, съответно 7 и 6 на сто.
Доматите са средно по 2.65 лева, като във Варна надхвърлят 4.00 лева.
Цените на плодовете също не правят изключение от общата тенденция. Най-търсен плод е прасковата, която е нараснала като цена с 24 на сто. Най-скъпи праскови се продават в Добрич - 4.50 лв. за килограм. Бургас и Пловдив също са сред градовете със скъпи праскови.
При останалите хранителни стоки колебанията в цените също се наблюдават, а при някои има задържане. От месата значително нарастване има при пилешкото, следвано от сухите колбаси.
Възход има и в цените на горивата. Литър бензин е по-скъп с 26 на сто, а дизелът с 25 на сто.
Важен фактор за нарастването на инфлацията е по-високото вътрешно потребление и по-високата платежоспособност на хората според проучването. Редица икономически дейности обаче остават под този ръст. Спад на средната работна заплата се отчита в редица клонове на индустрията като производството на облекла, добивната промишленост, производството на напитки и други.
Минималната работна заплата не може да покрие нарастването на инфлацията и хората с минимални доходи губят все повече своята покупателна способност. Очаква се все по-голяма енергийна бедност. В края на годината издръжката на тричленно семейство ще се увеличи с 4-5 на сто, което означава, че работещи двама възрастни трябва да получават не по-малко от 1300-1350 лева.
Това налага устойчив ръст на заплатите през следващите 5 години средно с 12.5 на сто за всяка година. Така ще се компенсират загубите от инфлацията и ще се запази жизненият стандарт на домакинствата в България.
Най-тревожен е непрекъснатият ръст на повишение на хранителните стоки, които заемат около 1/3 от потребителската кошница на населението. Това на практика ще означава, че потреблението ще се ограничи до храна, транспортни разходи и поддържане на дома. В домакинствата, които ще усетят осезаемо тези промени, ще се настани убеждението, че инфлацията е по-висока. Техните покупателни възможности ще спаднат осезаемо.
