Ако трябва да посочим едно растение, което олицетворява българската традиция, това със сигурност е дрянът. Той е символ на здраве, дълголетие, плодородие и с негово участие са създадени най-устойчивите традиции в бита на народа ни. Какво са коледните и новогодишни баници без украсата от къси дрянови клончета с пъпки и прикрепените към тях късметчета, както и дряновите сурвачки, с които посрещаме идването на Новата година с надежда за здраве и берекет.
Стопанското значение на обикновения дрян като костилков овощен вид не се е загубило и даже нараства. Причината за това е адаптивността на вида, разнообразието от сортове и най-вече заради хранителните и лечебни свойства на плода на дряна. Малките плодчета още докато са зелени са били мариновани и консумирани като маслини в древна Гърция и Рим, а в оръжията, изработени от дряново дърво в миналото са били вплитани сребърни нишки. Според легендите Троянският кон е изработен от дрянова дървесина. Не е случайно, че Вергилий е възпял дряна в стихове.
Тъй като и днес плодчетата на дряна - дренките, са известен лек при стомашни оплаквания, е добре това културно растение да бъде представено.
Общи сведения за дряна
Обикновеният дрян е с латинско название Cornus mas и представлява ниско дръвче или храст от семейство Дрянови. Към семейството се отнасят около 40 вида дрян. Цветовете му сред първите, които дават прашец на пчелите, а последни дават плод.
Дряновият храст вирее в широколистни гори и храсталаци из цялата страна. Дръвчето идва от Югозападна Азия, Кавказ, средните и източни части на Европа са ареалът му на разпространение. Расте при надморска височина от 1500 метра.
Дрянът цъфти и дава плодчета - месести, продълговати и червени, с цилиндрична костилка. На вкус те са кисели със стипчиво- сладък вкус. Узряват през август-октомври. Берат се когато узреят, придобивайки естествения си цвят, без да омекват или потъмняват. Не бива да се навлажняват или нараняват и затова се берат с дръжките, когато времето е сухо, след вдигането на росата.
Плодовете на дряна се използват във всякакви конфигурации. Те могат да се ядат сурови или преработени като кулинарна добавка или като основна съставка в сладкарски продукти и в консервни изделия.
Най-широко се използват като лек за различни оплаквания под форма на компоти, чайове, сиропи и дори вино. Лечебните свойства на растението са не само в плода, но във всички части на дряна. Те се дължат на изключителния му химически състав.
Химически състав на дренките
В плода на дряна преобладават захарите, от които захароза и фруктоза, които се усвояват лесно от организма. Те съдържат високи дози витамин С. Той се увеличава при голяма надморска височина, а благодарение на органичните киселини витаминът се запазва дълго време.
Дренките съдържат и пектин в добри количества, особено ако храстът е диворастящ. Той си партнира с други елементи като калия, калция, фосфора, магнезия, танина и глюкозида корниин.
В листата има ирадоиди, които са активни биохимични съединения, елиминиращи вредните радикали, вредния холестерол, укрепващи сърцето, мозъчната дейност и намаляващи възпалителните процеси.
Костилките на плода също имат полезни съставки. В тях се съдържат ненаситени мастни киселини, целулоза, белтъчини и други.
Високо е съдържанието на органични киселини в плода, предимно ябълкова и по-малко лимонена киселина, но също и янтърна и дъбилна киселина.
Лечебни свойства на дренките
Още в древни времена дренките са използвани като лек при стомашни оплаквания. Лечебният ефект от тях се заселва, ако се комбинират с диви круши. Плодчетата имат бактерицидно действие върху патогените, водещи до тиф и дизентерия.
Дренките имат отлично силно стягащо действие и са популярно средство при разстройства на стомаха.
Много добър ефект има чаят от дренки при треска и простуди.
Противовъзпалителното, запичащо и кръвоспиращо действие при кръвоизливи в стомаха и червата. Силен е и температуропонижаващият ефект на дренките.
Обработени по различен начин, дренките се използват за лечение на заболявания, протичащи при задържане на течности в организма, както и при анемия, подагра, заболявания на пикочните пътища, пясък или камъни в бъбреците. Те имат стягащ ефект и върху венците и затова при кръвотечение от тях, може да се използва отвара за жабурене от дренки.
Според някои изследвания съставките на дренките могат да извеждат радиоактивните вещества в организма. Плодчетата са подходящ лек и при чревни паразити и кожни инфекции.
Противопоказания за консумация на дренки
Това приятно кисело плодче няма много противопоказания, а ползите му са неизмеримо повече. При повишена киселинност на стомаха е добре да се избягва консумацията на дренки. Тъй като имат запичащ ефект, не са подходящи при страдащи от хроничен запек.
Как да консумираме дренки?
Когато са прясно набрани, дренките могат да се съхраняват не повече от 10 дни. Те променят биологичните си процеси, плодовете потъмняват и стават много по-сладки, а тръпчивият вкус изчезва почти напълно. В този момент са най-приятни за консумация в сурово състояние. Нужно е да се знае, че плодчетата се мият непосредствено преди да се консумират, защото много бързо хващат плесен от влагата.
Плодът се съхранява за по-дълго като се изсуши. От 1 килограм пресни дренки се получават най-често 100-150 грама сушени.
Освен това от пресните плодове се правят компоти, сладка, конфитюри, сокове, сиропи и чай, желе, безалкохолни напитки, ликьори и вино.
Плодчетата са съставка на турската напитка Шербет, което има връзка с известното френско Сорбе.
В някои кулинарни рецепти може да се видят червените дрянови плодчета добавени към месни и рибни ястия или към супи като подправка.
Популярни рецепти с дренки
Чай от дренки
Тази напитка е приятно и много лесна за изпълнение. Само 1 шепа дренки е нужна за ароматната напитка. Те се сваряват в 1 литър вода за 10 минути. Пие се вместо вода.
Компот от дренки
Пълни се половин буркан с пресен плод от дренки и се добавят 6 лъжици захар. Пълни се с вода до ръба и се затваря плътно с капачка. Вари се във вряща вода около 10 минути. Бурканът се обръща надолу за едно денонощие и после е готов за съхранение и консумация.
Сироп от дренки
3 килограма добре узрели меки дренки се намачкват с ръце или с уред. Добавят се 2 литра вода и 60 грама лимонена киселина. Престояват в закрит съд в хладилника за 24 часа. После течността се прецежда през марля или тензух.
Добавя се захар в съотношение - на 1 литър течност/ 1 килограм захар. Сиропът се разбърква добре, докато захарта се разтопи напълно. Пресипва се в чисти и сухи бутилки и се захлупва с капачки. Държи се на сухо и прохладно място. Трайността му е 1 година.
За лечебни цели има различни рецепти, които трябва да се следват стриктно стъпка по стъпка, както са зададени от народните лечители. Те са предназначени както за вътрешна, така и за външна употреба за лечение на вътрешните органи, кожни раздразнения, ревматични болки и отоци и при вирусни атаки.
