На 24 ноември имат имен ден всички, които носят имената Екатерина, Катерина, Катя, Катрин, Катина, Тинка, Тина и Тинко.
На този ден българската почита Света Екатерина, покровителка на майките, а самото име Екатерина е определение за „вечно чиста жена“.
Какво знаем за Света Екатерина? Тя била изключително красива и надарена с ум девойка, превърнала се в лечителка. Приела Христовата вяра, тя се борила за Христовите ценности и строго осъждала управниците за неволите и тегобите на народа. Това довежда до хвърлянето ѝ в затвора, а присъдата била да бъде разпъната на колело с шипове.
Когато докоснала колелото, то се разпаднало и в крайна сметка е обезглавена. След смъртта си тя е призната от църквата за Светица, а споменатото колело носи нейното име.
За Света Екатерина, която е приета от народа и църквата за покровителка на занаятчии, грънчари, мелничари, предачи, писари, учители, ученици, юристи, както и на всички умиращи хора, се вярва че предпазва от шарка. Поради тази причина, за да бъдат предпазени децата от тази коварна болест, майките замесвали тесто.
Но не обикновено тесто, а с вода от извор или кладенец. От замесеното тесто се откъсвало част и от него се оформяло кравайче (паторче), което след като се изпече, се намазвало с мед и се поставяло на възможно най-високото място в дома. По този начин Баба Шарка, която много обичала сладкото, ще бъде умилостивена и няма да носи болести в дома. В случай на липса на мед, кравайчето било намазвано с рачел, петмез или маджун, които някога се срещали във всяка една къща.
От останалото тесто се омесвала пита, която се изпича, намазва се с нещо сладко и с думите Да ни е на помощ Св. Екатерина се раздавала на домашните. Когато всеки член на семейството си е отчупил от питата, тя се изнасяла навън и се предлагала на всеки срещнат. Отчупва се и на кучетата, защото се считало, че освен от шарка, Света Екатерина предпазва и от бяс.
В някои части на България освен пита се предлагало и сварено жито, което също е подсладено. Отново с цел Баба Шарка да не пакости на дома и живущите в него.
В случай че сте решили да спазвате старите традиции, то най-подходящият начин да го сторите, е като омесите тесто и/или сварите жито. Ето две традиционни рецепти, без които честването на Деня на Света Екатерина не би могъл да бъде отбелязан.
Пита за Света Екатерина
Има безброй рецепти за пити и погачи, но и ние имаме предложение, като ви съветваме вместо изворната вода да използвате прясно мляко.
Затоплете 300 мл прясно мляко, към което сте добавили 2 ч. л. захар и 1 пакетче суха мая. Оставете сместа да шупне. Изсипете половин килограм брашно върху работния плот, направете кладенче по средата и в него изсипете шупналата смес и 3 с.л. олио. Омесете меко тесто, като поръсите краища му с малко сол. После го прехвърлете в тава за печене, която е предварително застлана с хартия за печене, направете няколко разреза с нож и го оставете да втасва за около час. Преди да сложите питката да се пече (на 180 °C с вентилатор, живеем в модерен свят, все пак), я намажете с разбит в малко вода жълтък. След изпичане питката задължително се маже с мед или някакво друго сладко, с което разполага домът ви.
По повод изказването, че живеем в модерни времена, ни е добре известно и че не всеки умее да меси пита или пък просто не му достига времето за тази цел. Тогава можете просто да сварите жито.
Сложете около 1 ч. ч. жито в гевгир и го измийте старателно под течаща вода. След това го прехвърлете в дълбока тенджера със студена вода, към която сте добавили 2 щипки сол. Гответе на бавен огън и при пълното омекване на зърната оставете житото за няколко часа да се отцеди напълно от водата. Към вече готовото жито се добавят натрошени орехи, пакетче ванилова захар, около 100 г пудра захар, настъргана лимонова кора и канела. Всичко се разбърква и е готово за поднасяне. Честит празник и да ви е сладко!
