Секретинът е пептиден хормон, произвеждан от S-клетките на лигавицата на тънките черва и участващ в регулирането на секрецията на панкреаса.
Секретинът има и други важни функции за човешкото здраве, като поддържане на киселинно-основния баланс, стимулиране на растежа на клетките на панкреаса и жлъчката, блокиране на продукцията на солна киселина.
В тази статия ще разгледаме по-подробно същността, функцията и значението на секретина, както и някои интересни факти, проблеми и лечения, свързани с него.
Дефиниция на Секретин
Секретинът е пептиден хормон, който се състои от 27 аминокиселини, които са свързани в определена последователност. Принадлежи към семейството на секретинните хормони, където влизат и други близки по структура хормони, като вазоактивен интестинален пептид (ВИП), глюкозозависим инсулинотропен полипептид (ГИП), глюкагон, глюкагоноподобен пептид-1, калцитонин, калцитонин ген-связан пептид, паратиреоиден хормон и други.
Секретинът се освобождава в кръвта при стимулация от стомашната киселина в храносмилателния тракт.
Функция на Секретин
Секретинът има роля в регулирането на секрецията на панкреаса и жлъчката, които са важни за храносмилането и абсорбцията на хранителните вещества. Секретинът действа чрез специфични рецептори, които са разпространени в тези органи и активират вторични посланици, като цикличен аденозин монофосфат и калций.
Секретинът има следните ефекти в човешкото тяло:
- Стимулира секрецията на вода и електролити, особено бикарбонати, от панкреаса и жлъчката. Това води до разреждане и неутрализиране на киселината в дванадесетопръстника, което е необходимо за активирането и действието на панкреатичните ферменти, които разграждат белтъчините, мазнините и въглехидратите в храната.
- Стимулира секрецията на панкреатични ферменти, като амилаза, липаза, протеаза и други, които са необходими за хидролизата на хранителните вещества до по-прости съединения, които могат да бъдат абсорбирани от кръвта и лимфата;
- Стимулира секрецията на жлъчен сок от черния дроб и съкращаването на жлъчния мехур, което води до изхвърлянето на жлъчка в дванадесетопръстника. Жлъчният сок има роля в емулгирането и разграждането на мазнините в храната, както и в абсорбцията на мазниноразтворими витамини (А, Д, Е и К);
- Блокира секрецията на солна киселина от париеталните клетки на жлъчната лигавица, което предпазва дванадесетопръстника от изхабяване и язви. Секретинът действа чрез инхибиране на освобождаването на гастрин от G-клетките на жлъчката, което е основният стимулатор на секрецията на солна киселина;
- Стимулира растежа и диференциацията на клетките на панкреаса и жлъчката, което поддържа нормалната им структура и функция. Секретинът действа чрез активиране на фактори на растежа, като епидермален фактор на растежа (ЕФР), инсулиноподобен фактор на растежа-1 (ИФР-1) и други.
Значение на секретин за човешкото здраве
- Секретинът има важно значение за човешкото здраве, тъй като участва в регулирането на храносмилането и абсорбцията на хранителните вещества, които са необходими за енергията, растежа и поддържането на всички тъкани и органи в организма;
- Секретинът също така поддържа киселинно-основния баланс в организма, който е важен за нормалното функциониране на всички биохимични реакции и клетъчни процеси;
- Секретинът спомага и за защитата на дванадесетопръстника и жлъчката от избягване и язви, като намалява секрецията на солна киселина и стимулира секрецията на защитни фактори като муцин, бикарбонат и простагландини;
- Секретинът подпомага и растежа и развитието на панкреаса и жлъчката, което е важно за запазването на нормалната им функция и превенцията на заболявания като панкреатит, цистична фиброза, жлъчокаменна болест;
- Секретинът има и някои невроендокринни и психологични ефекти, като повишава алертността, паметта, ученето, настроението и социалното поведение, защото влияе на нивото на невротрансмитери като ацетилхолин, серотонин, допамин.
Секретин – до какво води дисбалансът на този хормон
Дисбалансът на секретина може да доведе до нарушения в храносмилането, абсорбцията на хранителните вещества, киселинно-основния баланс, растежа и функцията на панкреаса и жлъчката, както и до психологични проблеми. Някои от състоянията, които могат да бъдат свързани с дисбаланса на секретина, са:
- Хипосекреция на секретин - това е състояние, при което секрецията на секретин е недостатъчна или отсъстваща. Може да бъде причинено от вродени дефекти, генетични мутации, хирургична резекция, травми, инфекции, лекарства, алкохол, стрес и други фактори. Хипосекрецията на секретин може да доведе до нарушения в секрецията на панкреатични ферменти, вода и електролити, което може да причини малабсорбция, диария, стеаторея, дехидратация, ацидоза, хипокалциемия. Хипосекрецията на секретин може също така да доведе до повишена секреция на солна киселина от жлъчката, което може да причини язви, кръвоизливи, анемия. Хипосекрецията на секретин може да има и негативен ефект върху растежа и развитието на панкреаса и жлъчката, както и върху невроендокринната и психологична функция.
- Хиперсекреция на секретин - това е състояние, при което секрецията на секретин е прекомерна или несъразмерна. Това може да бъде причинено от деформирани S-клетки, които се наричат секретиноми, или от други фактори като хроничен панкреатит, цистична фиброза, злокачествени заболявания, лекарства, хормонални нарушения. Хиперсекрецията на секретин може да доведе до прекомерна секреция на панкреатични ферменти, вода и електролити, което може да причини панкреатична недостатъчност, панкреатит, псевдокисти, асцит, електролитни разстройства, алкалоза, хиперкалциемия. Хиперсекрецията на секретин може също така да доведе до намалена секреция на солна киселина от жлъчката, което може да причини хипохлорхидрия, атрофичен гастрит, бактериална недостатъчност мегалобластна анемия. Хиперсекрецията на секретин може да има и негативен ефект върху растежа и развитието на панкреаса и жлъчката, както и върху невроендокринната и психологична функция.
Какво причинява проблемите със секретин
Проблемите със секретина могат да бъдат причинени от различни фактори, които влияят на синтеза, секрецията, действието или метаболизма на този хормон. Някои от тези фактори са:
Секретином - това са редки злокачествени бучки, които се развиват от S-клетките на лигавицата на тънкото черво. Тези подутини се наричат секретиноми и са част от групата на невроендокринните тумори. Секретиномите произвеждат прекомерно количество секретин, което води до хиперсекреция на секретин и съпътстващите симптоми. Секретиномите са трудни за диагностициране и лечение, тъй като са малки, рядко дават метастази и не се откриват с обикновени изследвания като рентген, ултразвук или компютърна томография. Секретиномите се диагностицират чрез измерване на нивото на секретин в кръвта, урина или тъкан, както и чрез специални изследвания като октреотидна сцинтиграфия, ендоскопска ултразвукова биопсия или селективна ангиография. Секретиномите се лекуват чрез хирургично отстраняване на образуванието, химиотерапия, радиотерапия, биологична терапия или симптоматично лечение.
Хроничен панкреатит – това е състояние, при което панкреасът е хронично възпален и повреден от различни причини като алкохол, жлъчнокаменна болест, генетични фактори, имунни нарушения, травми, лекарства. Хроничният панкреатит води до намалена секреция на панкреатични ферменти, вода и електролити, което причинява панкреатична недостатъчност, малабсорбция, диария, стеаторея, дехидратация, ацидоза, хипокалциемия. Хроничният панкреатит също така води до намалена секреция на секретин от S-клетките, което причинява хипосекреция на секретин и съпътстващите симптоми.
Хроничният панкреатит се диагностицира чрез измерване на нивото на панкреатични ферменти, вода и електролити в кръвта, урината, както и чрез изследвания като рентген, ултразвук, компютърна томография, магнитно-резонансна томография, ендоскопска ретроградна холангиопанкреатография или ендоскопска ултразвукова биопсия. Хроничният панкреатит се лекуват чрез диета, хранителни добавки, аналгетици, антибиотици, антиоксиданти, панкреатични ферменти, вода и електролити, хирургия или симптоматично лечение.
Цистична фиброза – това е вродено заболяване, при което има дефект в гена CFTR, който кодира за трансмембранен регулатор на цистичната фиброза. Този протеин регулира транспорта на хлоридни йони през клетъчната мембрана, което е важно за секрецията и абсорбцията на вода и електролити в различни органи като плътни, дихателни, храносмилателни и репродуктивни. Дефектът в гена CFTR води до промени в секрецията и абсорбцията на вода и електролити, което причинява образуването на гъста и лепкава секреция, която запушва и поврежда тези органи. Цистичната фиброза води до намалена секреция на панкреатични ферменти, вода и електролити, което причинява панкреатична недостатъчност, малабсорбция, диария, стеаторея, дехидратация, ацидоза, хипокалциемия.
Цистичната фиброза също така води до намалена секреция на секретин от S-клетките, което причинява хипосекреция на секретин и съпътстващите симптоми. Цистичната фиброза се диагностицира чрез измерване на нивото на хлориди в потта, генетичен тест, измерване на нивото на панкреатични ферменти, вода и електролити в кръвта, урина, както и чрез изследвания като рентген, ултразвук, компютърна томография, магнитно-резонансна томография, бронхоскопия или биопсия. Цистичната фиброза се лекува чрез диета, хранителни добавки, антибиотици, муколитици, бронходилататори, панкреатични ферменти, вода и електролити, физиотерапия.
