Глюкагон

Глюкагон

Сред хормоните, произвеждани от тялото, важно място заема глюкагона, който се произвежда от панкреаса. Функцията му в тялото е свързана основно с въглехидратите и оттам с контрола на кръвната захар. Нивата му в тялото се понижават или повишават в зависимост от консумираната храна.

Ролята на глюкагона в тялото

Глюкагон се произвежда от алфа клетките в панкреаса и се освобождава в кръвния поток. Поради това има силата да регулира нивата на кръвна захар. Действието му върху черния дроб се изразява в няколко направления.

- Гликогенът в черни ядроб под действие на глюкогена се превръща в глюкоза и осигурява на тялото енергия. Процесът е известен като глюкогенолиза;

- Подкрепя производството на глюкоза от източници, които не са въглехидратни, примерно аминокиселините. Този процес пък е познат като глюконеогенеза;

- Понижава производството на глюкоза в черния дроб, така че цялото количество да може да се отдели в кръвния поток и така да се поддържат нивата на глюкозата и в кръвта;

- Разгражда и мастните запаси, при което се получават кетони. Това е известната кетоза, която е характерна при кето диетите.

Високи нива на глюкагон

Глюкагон и кръвна захар

Съществува рядък вид тумор на панкреаса, наречен глюкагоном, при който панкреасът започва да отделя прекалено много глюкагон. Резултатът е заболяване от диабет, тромбози във вените, рязко отслабване, кожни обриви.

Ниски нива на глюкагон

При дефицит на секрецията на глюкагон се стига до ниски нива на кръвна захар, защото са понижени от инсулина. Тогава хормонът се вкарва в тялото изкуствено чрез инжекции, за да се регулират нивата на захарта в кръвта.

Глюкогенолизата като процес, свързан с глюкагона

Дефиницията за глюкогенолиза е разграждане на молекулата на гликогена до глюкоза. Простата захар се използва за производство на енергия. Една молекула гликоген съдържа максимум 30 хиляди свързани единици глюкоза.

Гликогенолизата е процес, протичащ в клетките на черния дроб и се случва, когато тялото се нуждае от енергия. Началото му е при ниски нива на кръвна захар. Хормоните глюкагон и адреналин го насърчават. При спадане на кръвната захар, най-често в моменти на гладуване, секретирането на глюкагон се увеличава. Секрецията на инсулин пък намалява. След като се секретира, глюкагонът отива в черния дроб и там стимулира гликогенолизата.

Гликонеогенезата като процес, свързан с глюкогена

Метаболитният процес, чрез който тялото произвежда гликоген от източници, които не са въглехидрати, се нарича гликонеогенеза. Това е обратен процес на гликогенолизата.

Глюкозата е единствен източник на енергия, който мозъкът използва, както и от тестисите и бъбреците.

Между отделните хранения тялото често използва запасите си на гликоген, за да осигури енергия, ако концентрациите на глюкоза в кръвта не стигат.

Глюкагон и инсулин

Алфа клетките, които секретират глюкагона, обграждат бета клетките, които пък са източника на инсулина в тялото. Това показва, че двата хормона са тясно свързани. Те работят заедно, за да контролират кръвната захар.

Глюкагон се освобождава от тялото, за да попречи нивата на кръвна захар да паднат ниско.

Инсулин се освобождава, за да попречи нивата на кръвна захар да станат прекалено високи.

Двата процеса - на понижаване и повишаване на захарта в кръвта, се наричат хипогликемия и хипергликемия.

Действие на инсулина

Глюкагон се отделя от повече протеини

Храната, която съдържа много въглехидрати, при храносмилането се разгражда до глюкоза. По-голямата част от нея отива в кръвния поток и повишава нивата на кръвна захар. Това е знак за панкреаса да произведе инсулин.

Инсулинът сигнализира на клетките да поемат глюкозата от кръвта. Тъй като пътят на глюкозата е през клетките, кръвната захар намалява.

Освобождаването на глюкагон зависи от:

- Ниските нива на глюкоза;

- Консумирането на повече протеини;

- Адреналинът, който е другия важен хормон при борбата с ниски нива на кръвна захар.

Изводът е, че хормонът глюкагон има ключова роля при липсата на достатъчно храна в организма. Той насърчава тялото да използва натрупаната мазнина за енергия.

Глюкагон и кетоза

Тялото ни е пригодено да използва различни молекули като източници на енергия. Най-достъпна от тях е глюкозата. Митохондриите в клетките разграждат молекулите по бърз и ефективен начин.

При консумацията на въглехидратни храни и напитки кръвната захар нараства и задейства инсулина. Той издърпва глюкозата от кръвния поток в клетките, за да я използва за производство на енергия. Целта на кето диетата е този процес да се избегне и да се запази инсулинът.

При дефицит на глюкоза глюкагонът сигнализира митохондриите за изгарят мазнина за енергия. При това разграждане на мазнините в черния дроб се образуват малки молекули, наречени кетони, но повечето клетки на тялото могат да използват кетоните за енергия. Този процес на промяна на източника на енергия се нарича кетоза.

Приложение на глюкагона като лекарствено средство

Когато се прилага като медикамент, глюкагонът представлява синтетична форма на хормона в човешкия организъм. Взима се под формата на таблетки или ампули. Може да се прилага като подкожни инжекции при хронични заболявания. Той действа бързо, в рамките на 10-15 минути и е своеобразна доболнична помощ преди идването на лекар.

Лечението с глюкагон се прилага при тежка хипогликемия. Един от характерните симптоми на състоянието включва глад, болки в стомаха, студена пот, загуба на концентрация, учестен пулс, гадене, повръщане, тремор, слабост, нарушения в зрението и други. При първите симптоми се препоръчва консумация на храни или напитки, съдържащи захар. Може да се пиреме и таблетка глюкагон за овладяване на пристъпите при хипогликемията. При загуба на съзнание, следствие на закъсняла реакция, е необходимо инжектиране на глюкагон, за да се овладее състоянието.

Лечението с глюкагон може да се прилага и при някои други състояния като отравяния, системни заболявания, но под медицински контрол.

Странични ефекти при лечение с глюкагон

Обриви и глюкагон

Нежеланите реакции при лечение с глюкагон не са чести, но все пак е нужно да се обърне внимание, ако се появят гадене, повръщане, замайване и световъртеж. Възможни са също обрив на кожата, алергични реакции, сърцебиене, загуба на съзнание. Тъй като някои лекарства не взаимодействат добре с глюкагона, нужно е да се не се употребяват заедно, както и алкохола, упойващите вещества. При бременност също не се препоръчва да се използва глюкагон, както и при кърмене.

Препоръчителни дози глюкагон

Глюкагонът се приема в зависимост от възрастта и килограмите. Средните дози за инжектиране са:

- При възрастни - 1 милиграм

- За деца над 6 години и над 20 килограма -1 милиграм

- За деца под 6 години и под 20 килограма - половин милиграм

Дозите за прием през устата се изчисляват между 4 и 20 грама в зависимост от теглото. Тази единична доза може да се повтори след 15 минути при липса на очакван резултат.

Лечението с глюкагон не крие рискове за болния и е животоспасяващо средство при тежка хипогликемия, когато се наблюдава и загуба на съзнание. Трябва да се провежда от лекар.

Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Топ Статии Днес