Ряпата, която присъства в славянските приказки, е изисквала доста особен начин на посаждане. В древността славяните са я сеели с уста. Ряпата има много миниатюрни семенца – в един килограм те стигат до над милион.
Затова на ръка е много трудно да се посадят. Саденето с уста се правело с... плюене, и това изисквало големи умения. Най-добрите специалисти в това отношение били много почитани.
Зелето също може да изненада, но не с начина на садене, а с... образованието си. Според американците броколите, които са вид зеле, са образовани, затова са известни като „зеле с университетско образование”.
Според великия писател Марк Твен карфиолът, който също е вид зеле, е зеленчук, завършил колеж. Всички тези суперлативи всъщност са заради полезните качества на карфиола и броколите.
Картофите са отглеждани през седемнадесети век в Европа като декоративно растение. Английски адмирал донесъл растението в родината си и когато то пораснало, почерпил с пържените му листа гостите си, които не му говорели дни след това.
В Русия картофите дълги години се сервирали като десерт. Преди употреба те се сварявали, нарязвали се на кръгчета или се пасирали, и се поръсвали щедро със захар.
През осемнадесети век в Англия краставиците били огромна рядкост, а докторите се чудели как да открият вредните им качества, за да забранят употребата им.
Някои смятали краставиците за отровни, други ги обвинявали в предизвикването на настинки. Ананасът, който днес се употребява само за приготвяне на десерти, е бил сервиран като салата в двореца на руската императрица Екатерина Велика.
Той се нарязвал и се сервирал с оцет, а понякога се нарязвал на ситно и от него варяли супа. Друг вариант за приготвянето му било неговото мариноване.
Коментари