Канцерогенна храна ли е маргаринът?

Маргаринът е общо наименование на заместителите на маслото. Кога точно е бил измайсторен този продукт не се знае. Валидна е историята, че през 60-те години на 19 век френският император Наполеон III обявява награда за този, който създаде задоволителен заместител на маслото, подходящ за използване от войската и ниските съсловия. Френският химик Иполит Меж-Морис изобретява вещество, наречено „олеомаргарин“, като наименованието по-късно е съкратено до „маргарин“.

Маргаринът се базира на производствения процес хидрогениране, който е създаден от откривателя си с цел производство на сапуни. Скоро след откриването на маргарина, той трупа все по-голяма популярност. От Франция се прехвърля в САЩ, а до 1873 година бизнесът със заместителя на маслото бил изключително успешен.

От средата на 80-те години на 19 век федералното правителство на САЩ въвежда данък от 2 цента на фунт, както и скъп лиценз за производството и продажбата на маргарин. Отделни щати започват да изискват той да е ясно обозначен и да не се представя за истинско масло.

Историята преминава през различни етапи, отричания, подобрения, забрани и реклама на маргарина, за да се стигне до днес, когато този продукт е най-продаваният продукт за мазане в някои части на света. Производственият му процес в съвремието е на база голямо разнообразие от животински или растителни мазнини и често се смесва с обезмаслено мляко, сол и емулгатори.

Много популярни продукти за мазане в наши дни са смес от маргарин и масло — нещо, което дълго време е било незаконно в САЩ и Австралия, както и в други части на света. В САЩ например през 1930 г., един човек е употребявал средно над 8 кг (18 фунта) масло и малко повече от 900 г (2 фунта) маргарин. Към края на 20 век един среден американец е употребявал малко по-малко от 1.8 кг (4 фунта) масло и близо 3.6 кг (8 фунта) маргарин.

Сами навярно си задавате често въпроса дали маргаринът е полезна храна и какви евентуално са ползите/негативите му върху човешкото здраве.

Например олиото или другата използвана зеленчукова мазнина е течна. За да се превърне в твърда маса продуктът се загрява до много висока температура под налягане.

След това се вкарва водород (hydrogen) в сместа при наличието на никел и алуминий, като катализатори. Водородните молекули се свързват с въглеродните и се получава твърда маслена маса наречена маргарин.

В изначалния си вид тази маса е тъмна на цвят и мирише доста лошо. За да се получи маргаринът, който си купуваме от магазините, се преминава през процес на избелване (подобен на избелването на прането), оцветяване, прибавяне на консерванти, парфюмиране и понякога добавяне на витамини.

Остават обаче няколко съществени проблема, когато говорим за маргарина като пълноценна храна.

Първият е свързан със същината на хидрогенирането - яростното загряване и последваща обработка на олиото разрушава всички витамини и минерали, променя състава на протеините.

Второ, жизненоважните мастни киселини (Essential Fatty Acids) са променени а понякога дори превърнати в антагонистични съставки, т.е. вместо полезни са станали вредни. Според научните работи на Д-р Hugh Sinclair, завеждащ лабораторията за хранене на човека в Университета Оксфорд, липсата на тези мастни киселини "допринася за нервни заболявания, сърдечни заболявания, атеросклероза, кожни заболявания, артрит и рак".

Третият сериозен проблем при консумацията на маргарин - получената субстанция не се разпознава от тялото. Следователно тя се третира като чужд обект и количеството което не се изхвърли се отделя в мастните клетки. Единствения ефект от тази мазнина, настрана от лошото здраве, е увеличаването на мастната маса.

Четвъртият огромен проблем е наличието на никел в процеса на производството, който така и си остава в маргарина. Според химиците никелът не може да бъде филтриран изцяло, независимо от използвания метод. При производството на маргарина никелът се впръска раздробен на много малки частици.

Процентното му съдържание е от 0.5 до 1 процент. Евтиният метод на производство е още по плашещ – използват се равна смес от никел и алуминий, при която обаче за да има ефект, използваното количеството се увеличава от един до десет процента от теглото на продукта.

Според специалиста д-р Henry A Schroeder никелът, дори и в минимални дози, е канцерогенен. Още повече, че метали неприсъщи за човешкото тяло, като никела, са изследвани като причинители на артеросклерозата.

Един метал може да замести друг и да го измести от биологичната система, така че има голяма вероятност никела да се състезава с друг, всъщност жизненоважен, метал от ензимната система на тялото и да допринася за недостатъчност на витамин B6, смята докторът.