Слънчогледовото олио се нарежда на четвърто място в световното производство на растителни масла. То е изобилен хранителен източник на ненаситени мазнини, предимно полиненаситени омега-6 мастни киселини, линолова киселина, витамин Е и някои фенолни съединения.
Многократното готвене и пържене е много често срещана практика и води до образуването на голям клас токсични вещества. Сред тях на едно от първите места се нареждат полициклични ароматни въглеводороди, които са доста известни заради с мутагенния и канцерогенния си потенциал.
Те достигат до всички тъкани на тялото съдържащи мазнини. Склонни са да се съхраняват най-вече в бъбреците, черния дроб, далака, надбъбречните жлези и яйчниците. Според голяма част от изследванията е установено, че те се задържат в тялото за дълъг период от време.
Всички мазнини за готвене при загряване до висока температура отделят вредни частици, но се оказва, че растителните са най-опасните. При дълбоко пържене се произвеждат канцерогенни химикали и съединения като друг техен представител е акриламид.
Той е химикал, който се образува в мазнините загрети до висока температура при пържене и печене. Акриламидът се счита за един от причинителите на ракови заболявания и увреждането на централната нервна система.
Химикали, намерени в тютюневия дим и изпаренията от изгорели газове до голяма степен са сходни с тези, които се освобождават при загряване на олиото до високи температури.
Ненаситените мазнини гранясват, когато са изложени на въздух, този процес се нарича окисляване, а това е и същият процес, който протича при изсъхване на петрола.
Този процес се ускорява при по-високи температури и произведените от него свободни радикали реагират с части на клетките като молекулите на ДНК и белтъците. Когато те се съединят с тези молекули ефекта може да доведе до структурни аномалии във функциите на клетката.
Не случайно всички здравни експерти и диетолози призовават ограничаване на пържените храни, оказва се, че точно тогава олиото и всички растителни мазнини са най-вредни и опасни.
Коментари