Всички знаят колко полезни са антиоксидантите – те се борят със свободните радикали, които предизвикват стареенето на организма. Антиоксидантите на практика забавят или предпазват от окисляване.
Свободните радикали са частици, които имат нечетни електрони, които не са в двойки. При взаимодействие с други молекули те им отнемат нужния електрон и така нарушават структурата им.
Увредените молекули, тъй като вече са с липсващ електрон, се превръщат в свободни радикали. Ако физико-химичната регулаторна система, която поддържа скоростта на изразходване на антиоксиданти, функционира нормално, човек е здрав.
Окислителният стрес, предизвикан от свободните радикали, се смята за причина за възникването на много заболявания, сред които атеросклероза, астма, диабет. Дейността на антиоксидантите е възстановяване на баланса и ликвидация на окислителния стрес.
Хранителните антиоксиданти са най-известните вещества, които се борят със свободните радикали. Някои антиоксиданти се изработват от организма. Ферментните антиоксиданти присъстват във всички тъкани на тялото.
Нискомолекулните антиоксиданти са витамините С, А, Е и К, както и флавоноидите, микроелементите цинк и селен, женските полови хормони, стероидните хормони.
Плодовете и зеленчуците са основен източник на вещества, които предотвратяват окислителния стрес. Най-много антиоксиданти има в пресните плодове и зеленчуци, които имат кисел или кисело-сладък вкус, и са червени, тъмно червени, сини и черни на цвят.
Голямо количество антиоксиданти има в къпините, гроздето и стафидите, нара, сливите и сушените сливи, цитрусовите плодове, вишните, боровинките, малините, ягодите.
Много антиоксиданти има в зелето, репичките, ряпата, цвеклото, морковите, лука, чесъна, спанака, патладжаните, както и в зрелия фасул. Подправки, които са богати на антиоксиданти, са карамфилът, канелата, куркумата, чубрицата и магданозът.
Антиокислителна способност имат и някои ядки – орехите, шам-фъстъкът, бадемите, фъстъците и лешниците. Какаото, чаят, кафето и червеното вино съдържат антиоксиданти.
