Живовлякът е растение билка от род едногодишни или многогодишни треви, по-рядко храсти от семейство Живовлякови. Листата му обикновено са са прости, линейни, яйцевидни, при основата са в розетка. Цветовете са събрани в класовидни съцветия с прицветници. Чашелистчетата на живовляка са керемидообразно подредени, като обикновено двете предни са различни от двете задни.
Венчето е правилно, ципесто и срасналолистно. Съществуват над 250 вида, виреещи предимно в умерените области. Сред най-известните са:
- Индийски живовляк (Psyllium);
- Теснолистен живовляк (Plantago lanceolаta)
- Широколистен живовляк (Plantago major).
В България са разпространени около 15 вида. Един от тях е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Някои видове живовляк имат лечебни свойства и са с широко приложение в народната медицина. Популярността на живовляка се разпространява още през 12 в. пр.н.е. Тогава билкари в Китай са продавали живовляка доста скъпо заради лечебните му свойства. Дори древният алхимик и лечител Плиний бил на мнение, че ако в котела, в който се вари месо, се пусне лист живовляк, приготвеният по този начин бульон действа като панацея и може да излекува човек от всякакви болести.
Видове живовляк
Индийският бял живовляк (Plantago Psyllium, Plantaginaceae) e познат в цяла Европа, Азия и в двете Америки най-вече заради ценните му разтворими фибри. Индийският живовляк е синоним на "разтворими фибри", защото съдържа голямото количество влакна (10-30%), най-вече в семенните му снопчета.
Използването на влакната от този вид живовляк става още в древността в земите на централна и югоизточна и Азия. В китайската народна медицина и в индийската медицинска практика Аюрведа с фибрите на живовляка се правела профилактика на чревната перисталтика и се потискат състояния като констипация (запек) и стомашно-чревни разстройства (диария).
Индийският живовляк съдържа както разтворимите фибри, така и голяма порция неразтворими влакна. Заедно в контакт с водата в стомашно-чревния тракт двата вида несмилаеми въглехидрати образуват желиран клей, който не може да бъде смлян от стомашните киселини и ензими или пък да бъде абсорбиран през клетъчните мембрани.
Теснолистият живовляк е известен още като дълголистен, ланцетолистен или остролистен живовляк. Листата са с къси дръжки, разположени в приосновна розетка, със силно изпъкнали жилки. Цветовете са събрани в цилиндричен клас на върха.
Широколистният живовляк е известен още като голям живовляк, бръци, едролистен живовляк, жиловник, жиловляк, петрожилка. Има късо коренище и безлистно цветоносно стъбло, като цветоносният стрък е цилиндричен, а цветовете са събрани на върха като клас.
Състав на живовляка
Листата на живовляка са огромен резервоар на витамини С, А и К. Високо е съдържанието и на дъбилни вещества и полизахариди и фибри, особено в Индийския живовляк, които превръщат суровината от растението в ценен ресурс за различни лекарствени и аптечни смеси. Фитохимичните изследвания доказват, че листата на живовляка съдържат редица вещества оказващи противовъзпалително действие. Сокът на растението убива патогенните микроби, пречиства раните от гнойни секрети, подпомага бързото им зарастване.
Сухата растителна маса, която се използва като билка, съдържа слузни и горчиви вещества, каротин, много витамин С и витамин К. Богата е на лимонена киселина, танини, ензими (инвертин и емулсин), гликозиди и др. В семената и листат на ланцетовидният живовляк се съдържа и салицилова киселина.
Съхранение на живовляк
Листата на живовляка се събират в през месеците от май до октомври, а самото растение цъфти пролетта до лятото. Именно и това е периодът, в който може да закупите билката от професионални билкари или хора, занимаващи се с търговията им. Изсушавайте листата на сухо и проветливо място, но задължително на сянка. Вече изсушените листа трябва да се съхраняват на сухо място.
Ползи от живовляка
Индийският живовляк и неговите водноразтворимите фибри са полезни за правилното усвояване на храната, стомашно чревна детоксикация, подобряване на перисталтиката и др. Тази билка е силен стомашно-чревен детоксикатор, който гони върху натрупаните отпадни молекули из микрогънките по повърхността на тънките черва, преди вредителите да станат токсични и да попаднат в тъканите на чревните клетки, а от там и в кръвообращението.
Индийският живовляк може да се приема и като средство за отслабване и намаляване на апетита. Фибрите му създават чувство за ситост. С живовляка могат да се приготвят различни нискокалорични и засищащи ястия, както и да се добавя към бедни на фибри храни, повишавайки по този начин усвоимостта им. Живовлякът намалява гликемичнят индекс и способства за предотвратяване на преяждането и поглъщането на големи количества храна. Индийският живовляк спомага за забавяне или ускоряване на перисталтиката.
Той е добър при диария, защото фибрите изсушават хранителната маса и така забавят пътя ѝ. При запек желираният клей натрупва маса в изпражненията, трие се в стените на червата и така стимулира перисталтиката да ускори движението на хранителната маса. При диети с консумация на яйца с млечни продукти, млечни с месни, бобови с месни, ядки с млечни и др. или при свръхконсумация на протеини и ниска консумация на влакна, живовлякът има газогонно действие.
Теснолистният живовляк се използва като противомикробно, противовирусно и слабително средство. Прилага се при възпаление на горните дихателни пътища, фарингит, ларингит, остър и хроничен бронхит, пневмония, язва на стомаха и дванадесетопръстника, колит, заболявания на жлъчните пътища, цистит с хематурия и др. С теснолистния живовляк се лекуват рани и други кожни заболявания.
Широколистният живовляк има сходни благоприятни действия върху тялото и организма. Помага при възпалителни процеси на горните дихателни пътища, характеризиращи се с жилав, оскъден секрет (хроничен бронхит), проблеми с храносмилателния канал (гастрити, язви, колити). Според народната ни медицина счукани свежи листа от живовляк се прилагат при ухапване от насекоми, циреи, повърхностни гнойни рани, за жабурене на устата при възпаление, при екзема, за компреси при възпаление на очите.
Живовлякът се използва като кръвоспиращо средство, има и бактериологично секретолитични и отхрачващо действие. Ланцетовидният живовляк съдържа силициева киселина се използва и при заболявания на съединителната тъкан - вътрешни кръвоизливи и вътрешни рани, за подпомагане на лечението на леки форми на белодробна туберкулоза. Според руски медици брашно от листата на живовляк помага за лечение на някои видове рак.
Благодарение на горчивите вещества, който се съдържат в живовляка, той е добро средство за повишаване на стомашната секреция и апетита, а също така и до известна степен повлияват благоприятно кръвотворния процес. Сред болестите, които се повлияват добре от живовляк, са стомашно-чревен катар, метеоризъм, колики, стомашна и дуоденална язва, хронични възпаления на дихателните пътища, коклюш, бронхиален катар, астма, болести на черния дроб и пр.
Народната медицина прибягва към живовляк за при възпаление на пикочния мехур, разширени вени, гъбични заболявания, дизентерия, възпаление на венците, кръвохрачене, киселини в стомаха, оригвания, чернодробни и жлъчни заболявания, газове, увеличена простата, сърдечни болести.
Билкова отвара от листа и смачкани пресни листа се прилагат външно като компрес за облекчаване и омекотяване на отоци от травми, болки от циреи, ухапвания от насекоми, възпаление на очите. Прясно счукани листа помагат за лечение на гъбични заболявания между пръстите на краката и ръцете и в слабинната област.
За целта всяка вечер поставяйте прясна лапа или компрес на засегнатото място, в продължение на 10 дни. Сокът от пресни листа се използва при заболяване на стомашно-чревния тракт, както и при наранявания на роговицата на окото. Жабуренето с отвара или сок от живовляк помага за укрепване на венците и при зъбобол, гаргара при болки в гърлото
Лечебни рецепти с живовляк
Отварата за рани, циреи и пъпки от ухапвания се приготвя като 2 с.л. суха растителна маса се смесват с 400 мл кипяща вода и се вари 10 минути. Прецежда, подслажда се с мед и се пие 3 пъти на ден преди ядене по 50-100 мл или пък неподсладената отвара се прилага при компресите.
Семената на жиловлека се прилагат при захарен диабет, диспепсия, кашлица, женско и мъжко безплодие. Прашец от семената се приема по 1 грам 3-4 пъти дневно 20 до 40 минути преди хранене. Настойката се приготвя от 3 с.л. листа на чаша вряла вода, запарват се за 4 часа, прецеждат се и се употребява по 1/3 чаша 3 пъти на ден.
Против кашлица се приготвя сок от живовляк. Пресен живовляк се вари 20 минути и се смесва с мед, след леко охлаждане. Издържа дълго време в добре затворена опаковка. При язви на стомаха с понижена киселинност се използва отвара от живовляк в чист вид, като се пие по една с.л. 3 пъти на ден или сок от билката.
Против циреи се стриват листа от живовляк със сол и мас, прибавя се среда от черен хляб и с получената смес се налага болното место.
При остър гастрит 200 г листа от живовляк се слагат в 2 чаши водка и сместа се слага да ври само пет минути. Прецедете, изстудете и налейте в една малка бутилка. Приема се на гладно по една с.л. един час преди да ставане от леглото. Строго забранено е да се пуши при тази процедура.
Коментари