Овкусителят глутамат - вреден за здравето

Чували ли сте за овкусителя глутамат? Той се добавя в безбройни готови и полуготови храни, сухи подправки и супи, в сосове, чипс, във фаст фууда и много други.

Добавяните от хранителната индустрия овкусители не са подправки, а химични вещества, които правят възможно разпространението на вкусово лоша храна, която иначе би била отхвърлена от потребителя.

Глутаматите (натриев глутамат, калиев глутамат, калциев глутамат – всичко това са соли на глутаминовата киселина, Е620 – Е 625) създават изкуствен глад, като стимулират тези центрове в мозъка, които са отговорни за възприятието и контролирането на чувствата.

Глутаматите са наркотици, които не създават усещане за щастие или еуфория, а усещане за вкусова наслада и желание тази наслада да бъде продължена и повтаряна.

Глутаматите са съединения от аминокиселини, които преминават от лигавицата директно в кръвта, а от там попадат безпрепятствено в мозъка.

Учени от Япония са доказали разрушителното действие на глутамата върху ретината на окото. В дълготрайни опити с животни, на които в храната ежедневно е добавян глутамат, учените са доказали, че ретината на животните чувствително е изтъняла, а в последствие тези са изгубили зрението си.

При всеки индивид границата на поносимост към глутамата е различна, като зависи и от дневната форма. Симптомите са: зачервявание на кожата, стегнатост в областта на гръдния кош и трудност при дишане, гадене, повръщане, панически страх, мигрена и много други. Има и редки случаи на смърт поради спиране на дишането.

Тъй като глутаматът няма собствен вкус, а подсилва вкуса на храната, в която е добавен, той бива широко използван за всичко, което е индустриално произведено.

Глутаматът доставя наслада и удоволствие от храненето, но той те прави и зависим. Храни, несъдържащи наркотика, биват възприемани като безвкусни.

Продуктите на бързото хранене освен, че са пълни с глутамат, бъкат и от мазнини. След като са хранили гризачи с пица, хамбургери и дюнери, група от изследователи са достигнали до заключението, че животните, използвани в изследването, губят бързо интелектуалните си способности и краткосрочната памет, за разлика от онези, които се хранят нормално.