Тамянът е свещена ароматна смола, която носи духовно пречистване. Наричан “божествени сълзи ”, тамянът е едно от най-древните средства за кадене, което остава непроменено и до днес. Логично, тамянът е и една от най-древните стоки, с които някога се е търгувало.
Ароматната смес се е използвала от антични времена като благовоние в Индия, Китай, както и по време на християнски богослужения. Египтяните пък използвали тамяна за разкрасяване, като с него приготвяли подмладяващи маски за лице.
Тамянът представлява дървесният сок под формата на ароматна смола на дърво от семейство Бурсерови (Burseraceae). Това ниско дръвче с гъста корона и очарователно бледорозови цветове се среща изключително рядко - в Източна Африка (Сомалия, Етиопия), на Арабския полуостров и в Индия и Иран. Дървото се отличава с особена красота, а латинското му наименование е Boswellia sacra (синоними B. carteri, B. thurifera).
Благовонието на тамян е с хилядолетна религиозна обвързаност. Смята се, че ароматът му пречиства, а самият той е строго специфичен - при нагряване смолата се размеква и се отделя силен приятен балсамов аромат. В Древен Египет тамянът заедно със смолата на кедровото дърво и мускатовото масло били използвани за балсамиране.
За истински тамян се счита смолата на дървото Boswellia Carteri. Има още други видове тамян, които се назовават спрямо произхода си - индийски тамян, йерусалимски тамян, африкански тамян.
Най-близко по мирис на Boswellia Carteri дърво е Boswellia pupurifera, а именно то се среща в Сомалия и Етиопия. Това африканско дърво „плаче” със смола, която понякога наричат абисинска. Индийският тамян пък се получава от дървото Boswellia Serrata Roxb, което расте в Индия и Персия.
На полуостров Крит и в Мала Азия се получава т.нар. критския тамян, който се добива от диворастящите храсти Cistus creticus и C. cyprius от сем. Cistaceae. Тази смола се отделя от кората на стъблото и клоните в резултат на случайно механично увреждане от животни.
Козината на пасящите наблизо животни се полепва с отделилите се тамянови зрънца. След това пастирите сресват животните и събират тамяна. От него се приготвят овални питки или пръчици. Тази дървесна смола е кафява и разтегателна, с характерния приятен мирис.
Тамянът е природен продукт, който в древните библейски текстове се споменава често редом до златото. В Библията, на църковно славянски за тамян се говори под името „ливан” – едно то най-древните благовония. В по-стари преводи на Библията се среща църковнославянското "ливан" (или ладан) от старогръцки е „ladanon”. Това е арабска дума за растителна смола.
И до ден днешен тамянът е пречистващо религиозно благовоние, което се използва за кадене от много религиозни обреди. Смята се, че разпространяващият се ароматен дим символизира жертвоприношението пред Небесата.
Символно значение на тамяна можем да открием и в съновници. Според тях, ако човек види насън тамян или кади с него, ще има успех, ще се избави от опасност или ще реши проблемите си. Ако усетите мирис на тамян в съня си, то това е знак за надежда и добри новини.
Добив на тамян
Тамянът се получава от дървесните сокове на доста провиснало дръвче, като през пролетта, най-често в края на март, по кората на дървото се правят дълбоки прорези. В резултат на това от тези надрези започва да се стича млечен сок, който в резултат на въздушното влияние започва постепенно да се втвърдява.
Формата, под която се образува по този начин тамян, е в кръгли зърна с кехлибарено жълт до ръждиво-червен цвят и характерен мирис. Арабите преди хилядолетия наричат този млечен сок "сълзите на боговете". Съхненето на тамяна върху ствола на дърветата отнема около три-четири седмици. След това е време за събиране на реколтата, като от едно дърво събират до 400 г тамян.
История на тамяна
Историята на тамяна е изконно свързана с плато Дофар в Оман, което местните жители тачат като храм под открито небе. Именно тук растат ценните дървета, които „плачат” с божествени сълзи – красиви гори с гъсти корони и плътна сянка, от които се носи наситен аромат на тамян.
В продължение на хиляди години тамянът бил единственият източник на доходи за местните бедуини, които живеят в това сякаш откъснато от света място, което граничи с южната част на пустинята, преминаваща през целия Арабски полуостров. Именно там се намира оманската провинция Дофар, където тамяновите гори растат върху каменистото високопланинско плато. Районът бил непрекъснато пронизван от гъсти мъгли и затова тукашните смятали, че тамянът е росата на дърветата.
С течение на времето Дофар се обособил като изключително важен център за търговията с тамян. Една легенда разказва за един от тримата мъдреци, които дошли да се поклонят на младенеца Исус. Смята се, че тамянът, който мъдрецът носел за дар, бил именно от Дофар. Още преди това хората смятали, че благовонието на тази ароматна смола може да прогони дявола.
Тамянът е сакрален в различни религии. Още пророкът Мохамед казал, че от всичко най-много цени молитвите и приятните ухания и неслучайно всеки петък благовонието му се усеща, прогонвайки злите духове от мюсюлманския свят. Мирисът на тлеещия тамян се използва много и в християнството, и индуизма, бидейки знак на божествена близост.
В наши дни само старците знаят къде растат тамяновите дърветата и каква е цялата процедура по получаването му, а в света съществуват само няколко места, където се добива тамян.
Сред религиозните традиции, обвързани с тамян, са и тези на древните китайци. Те се къпели сред дим от тамян, с което се вярвало, че пречистват съзнанието и душите си. Когато гори тамянът, ароматният му дим се издига спираловидно нагоре, затова и китайците вярвали, че той е източник на вдъхновение, който върви нагоре и осигурява директен контакт с божественото.
Състав на тамяна
В съдържанието на тамяна се откриват 50-60% смоли, 20-30% камед, 6-8% минерални вещества и 3-7% етерични масла. Тамянът може да се стрие, а полученият прах се разтваря частично във вода и образува мътна емулсия с горчив вкус. Смолата на тамяновите дървета се разтваря по-добре в етанол.
Ползи от тамяна
Освен за религиозни обреди и прекадяване суровината на тамяна се използва доста козметичната индустрия и особено в парфюмерията. С тамян се произвеждат сапуни, дезодоранти и най-вече мъжки парфюми с ориенталски аромати. Етеричното масло от тамян е широко употребявано в ароматерапията, но също така в хомеопатията и дори медицината.
В резултат на изследвания на учени от американския университет Джон Хопкинс и Йерусалимския Еврейски университет се твърди, че само малки дози от благовонието на тамяна оказват антидепресивно действие и са в състояние осезаемо да потиснат страхове, депресия и тревогите.
Употребата на тамян е голяма и в психотерапията и при медитация. Това е така, защото се смята, че ароматът на тамян може да повдигне общия тонус на човек, като го преизпълва с енергия. Тамянът се счита за най-силното средство за защита на аурата, което едновременно с това създава чувство на благоденствие и покой.
В медицината ароматът на тамян се използва, защото той доказано отстранява безсъние, премахва нощните страхове и тревоги и цялостно укрепва съня при човек. Според великия Петър Дънов разтвор от тамян е в състояние да повлияе добре артрит.
Коментари