Обредният хляб е хляб с различни видове предназначения, който се изпича по случай календарни и семейни празници. Декорациите върху обредния хляб имат символично значение.
За различните видове празници е имало специални декорации, които имат специално значение – така например гроздето е символ на плодородие, което по този начин се измолва от висшите сили. По този начин всеки хляб с декорации, който се е омесвал за определен празник, е бил своеобразна молитва.
Обредният хляб не се замесва като всеки обикновен хляб или погача. Навремето жените са се обличали в най-новите и най-хубавите си дрехи, когато е трябвало да замесят обреден хляб. За замесването на обредния хляб, което се е извършвало рано сутринта, се е използвало най-скъпото и хубаво брашно, и то само пшенично.
Още когато е събирана пшеницата, са се отделяли най-хубавите зърна, а след като са били смилани, са се пресявали през най-финото сито. Следвало е освещаване от поп, което е превръщало брашното в осветено.
Обредният хляб се е замесвал със специална вода, наречена „мълчана”. Това е вода, която се е носела от чист извор преди изгрев слънце от младо момиче, облечено в сватбени дрехи, което е трябвало да мълчи, докато не я занесе там, където тя ще бъде използвана за замесване на обредния хляб. Мълчанието е запазвало силата на водата и нейната магическа енергия.
Когато се е замесвал обредният хляб, задължително са се пеели песни, подходящи за предстоящия празник. След като тестото втаса, се оформя питка, а върху нея се поставят различни тестени декорации.
За предстояща сватба също се е замесвал обреден хляб. Сватбените погачи са украсявани с фигурки на животни, на дърво, което символизира началото на новото семейство. За сватба се е изпичал и хляб във вид на пръстен, който е символизирал свещеността на бракосъчетанието.
Обреден хляб се е изпичал и за Гергьовден – тогава той е украсяван с фигурки на овчици, овчарски кучета или овчарска гега.
Целта на изпичането на различни видове обредни колачета и питки е раздаването им и черпенето на участниците в празничната трапеза. В погребалните обреди се е изисквало да се изпичат нечетно число колачета или питки или пък да са четиридесет на брой. Специални питки са се изпичали за умилостивяване на духовете на болестите – например на чумата и на едрата шарка.
Коментари