Силата на обредния хляб

Никой не е по-голям от хляба!

Имайки предвид тази стара българска поговорка, на празници българката е приготвяла богата трапеза и най-важното място е отделяла винаги на хляба.

Обредния хляб съпътства бита на българина от хиляди години. Той е основна храна за българите.

Приготвянето на този вид хляб е едно тайнство, което в днешно време е на път да се загуби..

През вековете българката е замесвала хляб за различни обреди - за раждане и смърт, за добро и лошо, за празник...

Обреден хляб се приготвя за Гергьовден, Трифон Зарезан, Бъдни вечер, Коледа, Нова година и други.

Обредния хляб съпътства всеки празник и събитие в живота на българина. Той крие голяма символика.

При замесването на обредните хлябове се е влагало много желание и пожелания за здраве и добър живот.

Този вид хляб се различава от хляба, който присъства всеки ден на трапезата. Той се различава по формата, начина на приготвяне и украсата.

Месенето и украсяването на обредния хляб не може да се прави от всяка жена.

Най-честата форма на обредния хляб е кръглата.

В миналото обредните хлябове са се замесвали с квас. Използването на прясно приготвена квас символизира надеждата за добри и светли дни и новото начало.

Обредния хляб без квас осъществява връзката между двата свята. За приготвянето им се е използвало специално отделено брашно от пшеница, мълчана вода и квас.

При замесването на обреден хляб се пеят обредни песни. Жените, които са месели хляба, са се обличали празнично.

В различните райони на България има различни ритуали за приготвянето на този свещен хляб.

Също така обредния хляб се нарича за здраве, опрощение, благоденствие и други.

Върху хляба от тесто се правят различни орнаменти, шарки и фигури в зависимост от повода. Фигурите, които се правят върху обредния хляб, най- често са грозде, кръст, овце, кози, къща, слънце, лодка, риба, човека фигура, птици и други. Нито една шарка или фигура върху обредния хляб не е случайна. Те крият дълбока символика.

След като е изпечен обредния хляб, се прекадява с тамян.

Със замесването на обредния хляб се е целяло постигане на здраве, както за хората, така и за добитъка, увеличаване на семейството, гонене на болести и зли сили, плодородие.

Ритуали има не само при замесването на хляба, но и след това. Готовия хляб се повдига нависоко. Това се прави, за да растат нависоко житата. След разчупването на обредния хляб първото парче се отделя за Богородица или за духа на къщата.

В народните вярвания хлябът е жив и с него не бива да се играе.

Също така хляб не се слага с кората надолу, не се хвърля, трохи не се хвърлят върху му и не се стъпва.

Хлябът в миналото е бил на голям почит и уважение. Той е бил свещен за българина.