Пектинът е структурен полизахарид, или по-просто казано спада към групата на разтворимите хранителни влакнини. Има способността да образува високовискозни разтвори и свързва жлъчните киселини в червата. Използван е най-често като стабилизатор и източник на влакна в плънки, бомбони, мляко.
В готвенето пектинът се смята за един от най-естествените сгъстители. Първият получен такъв е бил от ябълки, но има и много други плодове, съдържащи желиращата съставка, като сливите и крушите например. Свойствата на пектина са открити и идентифицирани от френския химик и фармацевт Анри Браконот.
Той открива, че пектинът представлява сложен въглехидрат, който се намира в клетъчните стени на растенията, който спомага за регулиране потока на вода между клетките, като ги втвърдява. Когато растението е с твърда и хрупкава текстура, наличието на пектин е най-високо. И обратното - при меки и кашави растения нивото на пектин намалява.
В медицината пектин се използва срещу запек и диария. До 2002 г. е една от основните съставки в лекарствата за борба с диарията. Използва се още и в таблетки за успокоение на гърлото. В козметичната индустрия пектинът е един от най-видните стабилизатори. Препаратите за зарастване на рани и стилизираните медицински лепила също са се възползвали от свойствата му.
При проучвания в силно замърсени райони от катастрофата в Чернобил авторите докладват за положителни резултати от използването на пектин като хранителна добавка. Повечето регистрират до 50 % подобрение при деца в сравнение с контролните групи.
При храненето на преживни животни добавянето на пектин убива бактериите. Концентрацията му във фуража може да подобри и смилаемостта, както и да увеличи концентрацията на енергия.
Много пушачи и колекционери на пури използват пектин за ремонт на повредените тютюневи обвивки. Той е отличен заместител на растителното лепило.
Освен многото си приложения, основното преимущество на пектина е, че е натурален продукт и е безвреден.
Коментари