Кипарисите представляват вечнозелени растения с дребни люсповидни яйца, които са прилепнали към клоните. Имат яйцевидни или кръгли шишарки, които са дължи между 1-3 см. Различават се от другите родове в тяхното семейство по това, че младите им клонки са гъсто разклонени и насочени в различни посоки, а самите клонки са кръгли или четириръбести.
Кипарис имат изправени връхни клонки, за разлика от лъжекипарисите, които са с увиснали връхни клонки. Кипарисите достигат височина до 20-30 метра и живеят до 250 години.
Кипарисът е почитан в културата на финикийци, персийци, малоазиатци и елини. Освен в районите със субтропичен климат, кипарисът се е адаптирал и в топлите райони на умерено континенталната климатична зона.
Видове кипарис
Обикновен кипарис /Cupressus sempervirens L./ - произхожда от Средиземноморието – гръцките острови в Средиземно море и Мала Азия. Той е бавнорастящ, топлолюбив и светлолюбив вид, който не е взискателен към вида на почвата и влажността на въздуха. Развива се много добре на каменисти и сухи почви. Обикновеният кипарис има добре развит централен корен и редица странични разклонения.
При температура около -20 градуса има опасност от измръзване на цялото растение. Затова в България обикновеният кипарис се отглежда само в най-топлите райони на страната. В по-студените райони може да се отглежда, ако се води специален режим на поддържане на градината.
Класическата форма на обикновения кипарис е тясно конусовидна колумнарис. Тя има тъмно зелен цвят и вертикални, притиснати към стеблото клони. Друга форма на обикновения кипарис е хоризонталис, която с хоризонтални или леко повдигнати клони с широка пирамидална корона.
Обикновеният кипарис е високо ценен при озеленяване на градини. Използва се по единично или в комбинация с борове, кедри и други дървета. Често се засажда последователно край алеи и огради за жива стена.
Аризонски кипарис /Cupressus arizonica Greene/ - въпреки че е причислен към род Cupressus, този вид кипарис произхожда от срещуположната част на света. Аризонският кипарис е разпространен в планинските масиви на Северна Калифорния, Аризона и Северно Мексико.
Там расте при естествени условия до 2400 метра надморска височина. Аризонският кипарис е много студоустойчив, поради което е подходящ за засаждане във всички райони на нашата страна. Достига височина до 20 метра. Има конусовидна, понякога леко закръглена на върха красива корона. Кората на дървото е тънка и червеникаво-кафява, напукана на широки люспи.
Клонките са къси и сребристо-сиви, ориентирани в различни посоки. Листата на аризонския кипарис са дребни и заострени на върха, имат сиво-зелен цвят. Шишарките имат топчеста форма с дължина до 2 см. Те са червено-кафяви и узряват през втората година, когато стават подходящи и за размножаване.
Аризонският кипарис е много светлолюбив вид, който издържа на летните засушавания и ниските температури през зимата. Има отлични декоративни качества, които го правят подходящ за озеленяване на различни обекти.
Отглеждане на кипарис
Като цяло кипарисът не е взискателно растение, една от най-големите трудности е, че не понася твърде ниските температури през зимата. От началото на май до края на август е добре да държите кипариса на открито, на сянка и защитен от течение.
Кипарисът се нуждае от ярка и разсеяна светлина, полусянка от слънцето /особено в горещите летни месеци/. При недостатъчна светлина кипарисът се изтегля и губи своята форма, а при много светлина листата пожълтяват и опадат.
Поливането трябва да е обилно през пролетта и до есента. През зимата поливът е умерен. Кипарисът едновременно не понася излишната вода и засушаването на почвата.
От месец май до август кипарисът се подхранва с минерални торове, веднъж месечно. През лятото и пролетта периодично се оросява. Пресаждането се извършва на две години през пролетта.
Червеният акар е опасен вредител по кипарисите, който смуче сокове от долната част на листата и ги оплита с фина паяжина.
Ако видите малки бели паяжини по кипариса веднага трябва го изолирате и измиете с течаща вода. Нападнатите части се избърсват с тампон, който е натопен в ракия, водка или спирт. Ако няма подобрение напръскайте с инсектициди.
Етерично масло от кипарис
Кипарисовото масло има леко пикантен, дървесен и освежаващ аромат. То е безцветно или бледожълто на цвят. Маслото от кипарис се извлича от игличките и клонките на дървото. То има много добри терапевтични свойства, които се изразяват в стягащо в спазмолитично, диуретично, чернодробно и кръвоспиращо действие.
Етеричното масло от кипарис е добро средство срещу изпотяване, седативно средство. Премахва раздразнителност, хемороиди, кашлица, косопад, миризма на домашни животни, обилни и болезнени менструации.
Терапията с пара от маслото помагат при затруднено дишане, бронхит, магарешка кашлица и астма. Успокоява ума. Кипарисовото масло може да се използва като масажно масло или разредено във ваната. В този случай помага при целулит, артрит, астма, спазми, ревматизъм, потни крака, разширени вени, менопауза и тежка менструация.
Маслото от кипарис се използва в различни кремове и лосиони за разширени вени и почистване на замърсена и мазна кожа. Маслото от кипарис се съчетава отлично с масло от бергамот, ливан, розмарин, риган, лавандула, бор, хвойна и всички цитрусови масла.
Маслото от кипарис е противопоказно за хипертоници, кърмачки, деца и бременни жени, епилептици и всички с индивидуална непоносимост към това масло. Не бива да се използва при мастопатия, слединфарктни състояния, онкологични заболявания и повишено съсирване на кръвта.
Коментари