Мащабно изследване проведено на територията на Европа разкри тревожни данни. Почти половината от взетите проби от доброволци от 18 страни, в т.ч. Австрия, Белгия, Кипър, Чехия, Франция, Грузия, Германия, Унгария, България и др. са дали положителен резултат за наличието хербицида глифозат.
Изследванията са направени с помощта на две от най-големите екоорганизации в Европа – „ЕС за Земята“ и „Приятели на Земята“. С тяхната помощ и финансиране пробите са били изпратени до немската лаборатория Medizinisches Labor в Бремен. Положителни за наличието на глифозат са били 43.9 % от всички проби.
Добрата новина е, че България и Македония са били страните с най-малко положителни проби. Данните от изследването са показали, чи само 1 от 10 проби в България е съдържала следи от хербицида. За сравнение в Германия, Великобритания и Полша цели 70 % от пробите са били положителни. „Първенец“ в тази печална статистика е Малта с 90 % положителни проби.
Препаратите за растителна защита, които са базирани на глифозат имат различни нива на токсичност. Но дори и ниски дози от него са токсични за човешките клетки. Най-голямо разрушително действие имат върху плацентните и ембрионалните клетки.
Интоксикацията с глифозат може да доведе до нарушаване на функциите на ендокринната система на човек или да предизвика необратими ефекти върху здравето на майката и бебето по време на бременност и кърмене.
Редица изследвания по света отдават проблемите в сперматогенезата, които се все по-разпространени в развитите страни, именно на прекомерната употреба на химикали за растителна защита.
Хербицидът глифозат е един от най-широко използваните в смета хербициди. Той се употребява изключително в земеделието. Все по-често напъследък обаче се използва и в борбата с някои плевели в парковете и обширните обществени стопанства.
Най-значимата му употреба е при отглеждането на генно модифицирани култури – за хора и за фураж на животни.
Производител на препарата за растителна защита е биотехнологичния гигант „Монсанто“, който го разпространява в търговската мрежа под името Roundup.
Смущаващото във случая е, че никой от изследваните не е боравил с продукти, съдържащи глифозат преди изследването, не се е занимавал със земеделие. Всички доброволци са жители на големите градове.
Как тогава този токсичен хербицид е попаднал в организма на хората? Отговорът е очевиден – чрез хранителните продукти.
Екоорганизациите в Европа от години настояват за мониторинг на храните, чрез които се смята, че опасния токсин е попаднал в човешкия организъм.
Еколозите искат регулярни тестове на растителните продукти предназначени за пряка човешка консумация и фуражите за животновъдството.
Изследването доказва нуждата от постоянен мониторинг на почвите и водите за съдържание на глифозат. Неговата безопасност трябваше да бъде подложена на пероценка в Европейския съюз още през 2012 година.
За жалост преразглеждането беше отложено за 2015 година. До тогава ще трябва да разчитаме на добрата воля на институциите да следят за повишени ниво на този хербицид в почвите, водите и растенията.