Кукуряк /Helleborus odorus/ представлява многогодишно тревисто растение от семейство Лютикови. Има пълзящо, разклонено и хоризонтално коренище. Стъблата на кукуряка са изправени, с височина до 40 см. Приосновният лист е с дълга дръжка, нарязан длановидно.
Стъбловидните листа са приседнали и по-дребни. Цветовете на кукуряк са жълто-зелени и увиснали. Тичинките са многобройни, а плодът е сборен и съставен от няколко многосеменни мехунки. Кукурякът цъфти през ранна пролет, от февруари до май месец.
Кукуряците са много непретенциозни и лесни за отглеждане растения. Издържат на пълна сянка, но малко сутрешно и следобедно слънце значително ще подобри цъфтежа. Кукурякът не е капризен и към почвата, но за предпочитане е да е добре дренирана и богата.
Вирее в по-влажни условия, но издържа на силни засушавания. Кукуряците са скъпи растения, защото се размножават много трудно – семената се нуждаят от поне една година да покълнат.
История на кукуряк
Като цяло кукуряк е род диви и градински растения, които са разпространени в Средна Азия и Европа. Все повече набира популярност като градинско растение. Основно се разделя на две големи групи – стъблени и безстъблени видове.
Кукурякът се споменава още в римската и древногръцката литература, а през Средновековието масово е култивиран като лечебно растение. През 16 век хората вярвали, че ако засадят кукуряк до външната врата на къщата, билката ще ги пази от вещици и зли духове.
Най-вероятно мистичните свойства, които са му приписвани в миналото се дължат както на отровните съставки в него, така и на способността му да остава зелено и да расте дори и през зимата.
Макар и известен със своите лечебни качества през Античността и Средновековието, използването му в медицината винаги е било съпроводено със смъртни инциденти. Причината за това е, че всички видове кукуряк съдържат силни алкалоиди, които могат да причинят смърт, ако се погълнат в по-големи количества.
В средата на 20 век започва усилена селекционерска дейност, в резултат на което са създадени множество сортове и хибриди.
Състав на кукуряк
Кукурякът съдържа специфични гликозиди с кардиотонично действие, стероидни сапонини, тлъсто масло /със слабително действие/, горчиви вещества, растителни мазнини, мазнини, хелебригенин, хелеборсит и др.
Събиране и съхранение на кукуряк
Кукурякът расте по поляни и храсталаци, в предпланините и планините. Среща се в много райони на България до 1500 метра надморска височина. Използваемата част на кукуряка е коренището с корените.
Те се вадят напролет /февруари-март/ или наесен /октомври-ноември/. Изкопават се внимателно, като се внимава да не се наранят. Изсушават се на сянка, като допустимата влажност е 10%. Срокът на годност на целите коренища е 3 години, а на нарязаните – 2 години.
Ползи от кукуряк
Кукурякът е известен като отлично кардиотонично средство. Активността на използваемите части се обуславя от специфичните гликозиди, които се характеризират с бързо настъпващо действие и продължителен кардиотоничен ефект.
Кукурякът успокоява нервната система, има слабително, пикочогонно и нервно-успокоително действие. Прилага се при заболявания като хемороиди, сърдечна недостатъчност, плеврит, жълтеница, кашлица, застой на течности в тялото.
Препаратите с кукуряк се използват като кардиотонични средства, които оказват продължителен ефект.
Народна медицина с кукуряк
В българската народна медицина кукуряк се използва при възпаления на гръбначния стълб, нервни заболявания, менингит, плеврит, а напоследък и при ракови заболявания.
Външно приложение на кукуряк – сваряват се корени от билката с оцет в отношение 1:10. Използват се за засилване растежа на косата, пърхот, косопад. Сварените корени с вода се използват за промивка на екземи и гнойни рани.
Вътрешно приложение на кукуряк – 1 ч.л. от кукуряка се слага в 500 мл вода и се оставя да ври 10 минути. Пие се 4 пъти дневно, по 1 с.л. преди хранене.
Вреди от кукуряк
Кукурякът е опасно и отровно растение, затова трябва да се приема под лекарски надзор и не бива да се надвишават препоръчаните дози, за да се избегнат усложнения и нежелани последици.
