Индришето е вечнозелен полухраст с дълбоко разсечени листа и розови цветове със строго специфичен аромат. Етеричното масло се използва широко в парфюмерийно-козметичната и консервната промишленост, както и за производство на спиртни напитки, заради приятния му аромат. От индришето се използват обикновено листата и връхните части със стъбло и цветовете - главно на полухрастчето индрише от семейство Здравцови. То е хибрид и не се среща диворастящо.
Всъщност индришето е многогодишен, вечнозелен полухраст от семейство Geraniaceae. У нас индрише се отглежда за получаване на етерично масло като едногодишна култура, а за декоративни цели - като многогодишна. Кореновата система на индришето е силно разклонена, дървесинена, брадеста, проникваща дълбоко в почвата от 15 до 60 см. Има изправени стъбла, разклонени, с височина между 100-120 см. Горните разклонения на индришето и високите млади части са покрити жлезисти власини.
Ботанически индрише е по-близко до мушкатото, а по приложение се сближава с обикновения здравец. Негова родина е Южна Африка, където и сега се намира в естествени находища. Отглежда се като декоративно растение и в много страни се култивира за етерично масло - Южна и Северна Африка, Южна Европа и Южна и Средна Азия. На сравнително големи площи се култивира в България, Алжир, Италия, Испания, Индия, Мароко, Япония, Русия, Грузия, Армения. Пренесено е в Европа към 1690 г, а през 1819 г във Франция за пръв път получават етерично масло.
Французите започнали да произвеждат маслото с търговски цели в началото на XIX век, като днес значителна част от световното производство на това масло се доставя от о-в Реюнион (бившия о-в Бурбон), който е тропически остров разположен в югозападната част на Индийския океан.
Отглеждано у дома, индрише е ароматизатор заради неговите благоуханни етерични масла и дори много повече. Цветето отделя фитонцити, които оказват пагубно въздействие върху бактериите. Миризмата на индришето никак не е любима на молците, мухите и комарите, затова го наричат в някои райони мухогон. Традиционно жените са го използвали за направа на тоалетни сапуни, лосиони, слага ли са го във водата с която перат като ароматизиращо средство.
Състав на индришето
Надземната част на индрише съдържа голямо количество полифеноли, етерично масло, витамин С и предшественик на витамин А. В употреба се прилагат младите, облистени стръкове, носещи благоуханни листа и цветове, съдържащи от 0.1 - 0.3% етерично масло (Herba Pelargonii rosei).
За добиване на етерично масло се употребяват още 2 вида индрише — главесто и миризливо. В надземната част на розеното индрише се съдържа до 0, 25% етерично масло, полифенолни вещества и др.
Обикновено суровината от индришето се употребява в свежо състояние, защото при изсушаване ароматът се губи и силно се снижава съдържанието на етерично масло от индришето. Индришето има вещества с инсулиноподобно действие и предизвиква рязко спадане на тръбната захар. В случая самолечение не е препоръчително.
Етеричното масло от индрише се добива чрез дестилация с водна пара. Веществата в него са близки до тези на етеричното масло от казанлъшката роза, затова има подобен аромат. Това масло е чест фалшификатор на истинското розово масло. Етеричното масло от индрише е известно в търговията под името "тереше" и представлява бледозеленикава течност.
Съхранение на индрише
Суровината от индрише се употребява в прясно състояние, защото при изсушаването на билката се губят голяма част от аромата, както и се снижава съдържанието на етерично масло.
Индрише в кулинарията
У нас индришето е добре познато, като една от незаменимите и обикнати съставки на конфитюри, мармалади и сладка, особено на тези от дюли или сливи. Още нашите баби са използвали неповторимият аромат, който индришето дава на мармаладите, за да възбудят апетита.
Домакините от цял свят отглеждат индрише заради приятния аромат на стъблото и листата му, което го прави предпочитана подправка за сладка и компоти. Нерядко неговият сок се прилага като заместител на ванилията в сладкишите. Обикновено за един буркан компот е достатъчно 1 листче индрише. Мъжете ценят достойнствата на индришето, като запарват с него бъчвите за вино и ракия. Добър аромат придобива ракията ако в казана за варене се сложи китка от листа на индрише.
Ползи от индришето
Индришето в нашата стая освен приятен аромат и атмосфера, оказва благоприятно въздействие върху нервната система – освежава, ободрява, снема умората и напрежението. Наред с приятния аромат, който излъчва, то отделя и вещества, осъществяващи естествена дезинфекция на помещението. Тези вещества се наричат фитонциди и в сравнително кратки срокове убиват микробите и вирусите във въздуха.
Народната медицина и билкарство отдавна прилага индришето за подобряване на храносмилането, за лечение на упорита диария, като добро кръвоспиращо и укрепващо кръвоносните съдове средство – особено ефикасно при упорити маточни кръвотечения.
Българската народна медицина препоръчва препаратите от индрише за лечение на захарна болест при възрастни хора, сърдечни смущения, високо кръвно налягане, суха пристъпна кашлица при грип и ларингит у деца. Тези препарати са отлично общоукрепващо средство след тежки продължителни боледувания и за преодоляване на пролетната умора. В такива случаи индришето се прилага вътрешно.
Доброто местно противомикробно и противовъзпалително действие на индришето позволява външното прилагане на стрити листа или сок от растението под формата на промивки и лапи. Ефектът е много добър при кожни възпаления, трудно зарастващи и гноящи рани. При безсъние, нервни депресии и сърдечни смущения се препоръчва лечение чрез инхалация. Ароматът на индришето е прохладен и мек и спомага за по-бързо заспиване, затова се слага във вани за къпане.
Народна медицина с индрише
След болести и при умора: 200 г мед или течна глюкоза се смесва със сока на 3-4 лимона, заедно с фино настърганите им кори, 20 пресни, стрити на каша листа от индрише и 30 счукани бадема или ореха. Сместа се съхранява в добре затворен съд на прохладно място. Приема се по 1 супена лъжица сутрин – 30 минути преди закуска.
Срещу диабет и при високо кръвно налягане се препоръчва консумирането на 2-3 свежи листа от индрише или 6-9 изсушени 30 минути преди хранене.
При силна, суха, дразнеща кашлица се прилагат 2-3 листа индрише, 2-3 супени лъжици босилек, 2-3 счукани ореха (заедно с черупките), които се сварят в 500 мл вода в продължение на 5 минути. Така приготвената отвара се изпива за 1 ден на 3-4 пъти, подсладена с небет-шекер или с мед.
Коментари