Смърч /Picea/ е род иглолистни дървета от семейство Борови /Pinaceae/, включващ около 35 вида. Дървото прилича на бора и расте по същите места. До 15 - та си година расте бавно, а най-бързо между 40 и 60-та година от своя растеж.
Смърчът е право и стройно дърво. Стъблото му е високо до 95 м и е дебело до 4 м. Кората на младите стъбла е гладка, сивозелена, а понякога става сивокафява и се напуква. Смърчът живее дълго, понякога и до 1000 години. Корените на смърча са разположени плитко под повърхността на почвата. Короната му прилича на боровата, само че смърчът разпростира клоните си чак до земята, а при бора долните клони изсъхват и се окастрят от вятъра.
В България се среща само един вид, обикновен смърч /Picea abies/, най-често по северните склонове на планините, тъй като изисква постоянна влажност на почвата и въздуха. Той представлява иглолистно дърво, високо до 50 м. Иглиците са четириръбести, дълги 15 - 35 мм, разположени нагъсто по цялата обиколка на клонките.
Генеративните органи на дървото са еднополови, еднодомни. Шишарките са цилиндрични, достигащи на дължина до 15 см, а на ширина до 4 см, семенните люспи са обратнояйцевидни, клиновидно стеснени в основата. Освен у нас този вид е разпространен също в цяла Средна и Северна Европа.
Видове смърч
Интересен вид е сребристият смърч /Picea pungens/, който достига до 50 м височина и има конусовидна корона с етажен строеж. Кората е сиво кафява, а на по–старите дървета силно се напуква и потъмнява. Листата са дълги 2 – 3 см и са твърди с бодлив край и с почти квадратно напречно сечение, разперени са във всички посоки по клонките. Покрити са със сребрист восъчен налеп, който при различните форми и в зависимост от условията променя наситеността си. Има форми, които са с толкова наситено сребрист налеп, че дърветата изглеждат почти бели. Шишарките са дълги 5 – 10 см и са цилиндрични и светлокафяви. Този вид се среща е Северна Америка, Скалистите планини, планините на щатите Юта, Колорадо, на надморска височина от 2000 докъм 3200 м.
Сръбският смърч /Picea omorica/ представлява дърво, достигащо до 40 м височина с гъста тясно конусовидна корона заострена на върха. Клонките му са много къси, увиснали на долната част на клона. Кората е тъмнокафява, а младите клонки са окосмени. Листата са къси 10 – 20 мм, с изпъкнал среден нерв и отгоре тъмнозелени, а отдолу сивкави, което придава на короната леко сребрист цвят. Шишарките са 3 – 6 см, преди узряването са виолетови или пурпурни, а узрелите са кафяви. Сръбският смърч е естествено разпространен ограничено в Югозападна Сърбия и Босна.
Коничен смърч или смърч джудже /Picea glauca conica/ е вечнозелено дребно дръвче, достигащо до 2 м височина. Този вид произхожда от Канада.
Дребният смърч е много разпространена в озеленяването. Игличките му са 1 - 1.5 см дълги, нежни. Прави идеално конична и много гъста корона и е напълно зимоустойчиво растение. Има сребристи, синкави и зелени форми.
Кавказкият смърч /Picea orientalis/ е вид смърч от семейство Борови /Pinaceae/. Листата му са дълги до 10 мм с почти квадратно или леко ромбично напречно сечение, доста твърди и лъскаво зелени, от горната страна на клонките, прилегнали към тях. Младите клонки са лъскави и светлокафяви, гъсто овласени с къси власинки. Шишарките са кафяви с дължина от 5 до 10 см. Семенните люспи са със закръглен и целокраен горен ръб.
Състав на смърч
Кората на смърча съдържа дъбилни вещества, балсам и др. Дървесината съдържа комплицирана смес от най-различни органични съединения, а също и арабоксилоуронид, в състава на който влизат уронова киселина и остатък от арабофуранози. Иглите на дървото съдържат етерично масло, в състава на което влизат до 12% борнилацетат, 1-а-пинен, р-пинен и др.
Листните клонки също съдържат значително количество етерично масло, а в състава на шишарките влизат борнилацетат и други естери. Семената съдържат до 33% бързо изсъхливо тлъсто масло, в състава на което влизат приблизително около 5.2% линоленова, около 15.7% а - линоленова, около 29.5% а - линолова, около 23.6% р - линолова и около 11.4% маслена киселина. Те съдържат още към 22% суров протеин, към 12% безазотни екстрактни вещества и др.
Отглеждане на смърч
Обикновеният смърч има нужда от постоянна висока въздушна влажност и богати, умерено влажни почви. Той е издръжлив на зимни студове, понася сравнително добре варовика в почвата. Има изключително много ефектни декоративни форми – нискорасли, плачещи, кълбовидни и конусовидни. Може да се засади в двор като коледно дърво.
Смърчът се размножава чрез семена. В средата на април семената се потапят в миниум, така че да станат почти червени. След това се поставят във влажен пясък за 8 – 10 дни, докато започнат да покълнват. След това се засяват в рохкава и влажна почва на обилна, но не пряка светлина. Отгоре се застилат с 0.5 см фин пясък. Покълват 50 – 70% от всички семена. Кълняемостта на семената се запазва до 10 години.
Събиране и съхранение на смърч
Шишарките узряват през есента на първата година. Берат се в края на август – когато крилцата на семената започват да се виждат иззад шишарковите люспи. Шишарките на обикновения смърч се берат през януари, на сръбския смърч - през януари и февруари, на сребристия смърч – в края на август. Ако събирате игличките през зимата, подбирайте най - светлозелените. Те са най-млади и най-свежи. Събраните иглички се измиват добре и с остър нож се остъргват от дръжката. След което се нарязват на дребно. Понякога за медицински цели се събират и корените на смърча.
Ползи от смърч
Народната медицина използва младите клонки на смърч, които се събират заедно с пъпките, нарязват се още свежи и се сваряват със захар. Полученият сироп е ефикасно средство против кашлица и при други възпаления на дихателните органи, също против рахит, скорбут и др.
Извлек от иглите на смърча в свежо състояние се прибавя във водата за къпане на децата, за освежаване и при разни екземи. Етеричното масло, което се получава от различните органи на билката, се употребява нашироко в медицината, парфюмерийната промишленост и козметиката.
При сухата дестилация на дървесината се получават редица важни за медицината и промишлеността артикули, като смола, терпентин, колофон и др. Тлъсто масло, получавано от семената на смърч, намира широко приложение в безиреното и лаковото производство, а е пригодно и за горене.
Дървесината се използва освен за строителни материали, в столарството и др., но и за получаване на медицински въглен на прах /Carbo activatus/, който се употребява като абсорбционно средство и като противоотрова при отравяне с алкалоиди и фосфорни съединения. От кората се получават дъбилни материали, които се прилагат за щавене на кожи и за получаване на медицински катран колофон, дървесинен оцет.
Ароматът от запалени изсушени иглолистни клонки се счита за добро средство за очистване дома от вредни влияния. Малцина знаят какъв чудесен лечебен ефект имат обикновените смърчови шишарки. Колкото повече са те в дома, толкова по-здравословен и чист ще бъде въздухът, който вдишваме. Добре е да се снабдим с шишарки за зимата, но не като ги късаме от дървото, а като съберем опадалите около него.
Счита се, че ако подържим смърчова шишарка между дланите си, бързо ще се освободим от натрупаната в организма ни негативна енергия. Много ефективен метод е след баня да докоснем наранена или болна част на тялото с шишарки, тъй като те облекчават болката, а повърхностните рани зарастват по-бързо. Ако посадим в градината със смърчове, те ще изградят защитно поле, което ще предпазва от лоши погледи и негативна енергия.
Народна медицина със смърч
Според народната ни медицина отвара от игличките, клончетата и шишарките на смърч подсилва имунитета. Ваните със смърч са подходящи при нервни разстройства и преумора. Настойка от шишарките се прилага при ангина, пневмонии, астма и за профилактика на остри заболявания на горните дихателни пътища.
Нашата народна медицина предлага следната рецепта за отвара с връхчета от смърч: Измиваме и нарязваме връхчетата (3 с.л.) на ситно. Кипваме 3 литра вода и варим 10 - 15 минути, след което прецеждаме през цедка и марля. По желание подслаждаме с мед.
Вреди от смърч
Отварата от смърч не се препоръчва за бременни жени.
