Иглика /Primula/ е представител на един от най-големите родове в семейство Първоцвети, който обхваща около 500 вида многогодишни тревисти растения. Стъблото на игликата е изправено, с височина от 5 до 35 см, а диаметърът е от 1 до 3 мм. В основата на стъблото са захванати в розетка листата. Те са дълги от 5 до 18 см, а цветовете са 3-10 на брой.
Игликата расте по умерените зони на северното полукълбо. В нашата страна се среща в подножието на предбалканските и балканските райони. Расте из храсталаци, ливади, гори и поляни.
Ботаническото наименование на иглика – примула идва от латинското наименование „primus”, която означава първи, ранен. Свързано е с появата на цветето още в началото на пролетта.
Според българските поверия предвестница на пролетта е Баба Марта, която е избрала игликата, за да извести, че пролетта е дошла. Затова на забрадките си е затъкнала пъстри китки от иглика.
Отглеждане на иглика
Игликите се размножават чрез семена и разделяне на туфите, а някои видове чрез листни резници. Най-добре е семената да се сеят в началото на февруари, в сандъчета при стайни условия. Малките иглики се появяват след 16-18 дни. Отглеждат се внимателно до появата на листа. Тогава вече може да се засадят на същинското място за отглеждане.
Игликите понасят слабото пролетно слънце, но се развиват най-добре на полусянка, под храсти и дървета, които не спират изцяло слънчевите лъчи. Почвата трябва да е богата на хумус и рохкава, не бива да изсъхва твърде бързо.
Местата, където се застоява вода и мокрите глинести почви не са съвсем подходящи. Грижите за полянката от иглика в двора не са много. Бурените трябва да се плевят, а почвата леко да се разрохква.
Обикновено година-две след засаждането игликите образуват гъсти туфи и покриват напълно почвата. За доброто презимуване на растенията много важно е листната розетка да се запази до късна есен, защото тя е естествено укритие за коренищата.
За съжаление красивите иглики биват нападани от много неприятели и болести. При излишък на влага в почвата умират от гниене на стъблата. Боледуват от ръжди, не биват подминавани от бактериални петна. Голите охлюви и листните въшки са сериозен неприятел.
Състав на иглика
Надземната част на иглика съдържа фенолни гликозиди, флавоноиди, сапонини, каротин, дъбилни вещества, витамин С, естери на салициловата киселина, етерично масло и др. Корените и коренищата имат подобно съдържание.
Събиране и съхранение на иглика
Използваемите части на растението са корените, коренището, цветовете и листата. Корените и коренището трябва да се берат преди да е настъпил цъфтежа през април и когато листата започват да жълтеят /през юни/. По време на цъфтежа /март, май/ се берат листата.
Ползи от иглика
Сапонините, които се съдържата в иглика имат отличен отхрачващ и откашлящ ефект. Билката се използва за лечение на грип, астма, коклюш. Корените се използват за облекчаване на възпалителни заболявания на пикочните пътища, трудно уриниране и подагра.
Листата на игликата служат за лечение на главоболие, отпадналост, липса на витамини С и А. Цветовете на игликата се използват за лечение на безсъние и нервност. Корените притежават отхрачващо и известно потогонно и диуретично действие. Засилват стомашната секреция и действат успокоително на нервната система.
Игликата се използва при всички видове кашлица и възпалителни процеси на дихателните пътища, при неврози. Цялата билка се използва при сърдечна слабост, бъбречни възпаления и шипове.
Вътрешно приложение на иглика: 1 с.л. корени от билката се вари в 500 мл вода около 10 минути. Пие се по 1 кафена чашка, 4 пъти преди хранене. Може да се подслади с мед. От надземната част 2 с.л. се запарват с 500 мл вода. Пие се по същия начин.
Вреди от иглика
При работа с игликата могат да се получат нежелани алергични реакции. Същото се наблюдава и в някои случаи при отглеждането и като декоративно растение в стаята.
Коментари