Очиболец /Potentilla/ представлява многогодишно тревисто растение, което е познато още с наименованията бутурак, пачи очиболец, гъши очиболец, жълто прозориче. Принадлежи към семейство Розоцветни. Стъблото на очиболеца достига височина до 25 см. Растението има късо и дебело коренище.
Отвън цветът му е тъмнокафяв, а при разчупване става червено-кафяв или светлочервен. Приосновните листа на очиболеца са дълга дръжка, а стъблените листа са приседнали и без дръжка, с едри листовидни нарязани прилистници, които имат три листчета. Малките листчета на листата са назъбени в горната си част.
Цветовете на очиболеца са единично разположени на дълги дръжки, а диаметърът им е около 1 см. Чашката е съставена от два кръга по четири листчета. Плодът е сухо набръчкано орехче, което има многобройни семена.
Очиболец цъфти от юни до август месец. Среща се по влажни места и ливади. Разпространен е в цялата страна до 2800 метра надморска височина.
Още в много стари времена коренищата на билката са били използвани за боядисване на коприна и вълна в червено, черно и кафяво, за дъбене на кожи.
Според преданията очиболец е трева, която расте около извор с жива вода. Приписват му легендарна сила, въпреки че на вид е доста семпъл и два може да се различи в тревата.
Състав на очиболец
Очиболецът съдържа етерично масло, смолисто вещество, скорбяла, восък, елагова и хининова киселина, гликозидите торментилин и торментол, до 35% танини, сред които катехини и катехинови флобафени.
Събиране и съхранение на очиболец
С лечебна цел се използват коренищата на растението, поради което основно те се събират. Коренищата на очиболеца се изваждат рано през пролетта /март месец/ или през есента /октомври/ от 2-3-годишните растения.
След изваждане коренищата се измиват и се изсушават на сянка. При сушенето коренищата не бива да се опират до железни предмети, защото потъмняват.
Правилно изсушената билка има тъмнокафяв или червенокафяв цвят отвън и червен цвят отвътре. Няма миризма, но има стипчив и горчив вкус.
Ползи от очиболец
Очиболецът действа запичащо и кръвоспиращо. Прилага се при кръвоизливи с различен характер – от стомашни язви до силна менструация. Помага при диария, бяло течение, захарна болест.
Народна медицина с очиболец
В българската народна медицина очиболецът се използва и при главоболие, дизентерия, малария, кръв в урината, гръдна жаба. Външно отварата от очиболец се препоръчва при възпаление на устната кухина и за укрепване на венците.
Настойка от цялата билка в зехтин /съотношение 1:10/ се оставя да отлежи за 20 дни и се използва за мазане при напукана кожа на ръцете, устните и краката.
Очиболецът може да се използва като отвара както за вътрешно, така и за външно приложение. Залейте 2 с.л. наситнено коренище от билката с 500 мл вряща вода.
Вари се около 10 минути и се оставя да кисне един час. Отварата се приема три пъти дневно преди хранене по една чаша. За външно приложение се прави гаргара от 30 г очиболец и 500 мл вода.
В нашата народна медицина се използват няколко билки от рода очиболец.
Белият очиболец се препоръчва при заболявания на сърцето и за регулиране на нередовен цикъл; сребролистният очиболец се прилага при дизентерия, диария, стомашни и чревни болки, хемороиди, за компреси при възпаление на очите.
Коментари