Лептин представлява пептиден хормон, който играе много важна роля в регулацията на прием и разход на енергия в човешкия организъм. Той влияе на апетита и метаболизма. Името му от старогръцки означава „слаб“ и това не е никак случайно, защото този хормон не само понижава апетита, но и ни прави по-активни, така че да изгаряме повече енергия.
Откриването на лептин през 1994 година е благодарение на проучване на изследователи, отнасящо се до причините за изключителното затлъстяване на определен вид мишки. Учените стигнали до извода, че те са имали мутация в гена, който е отговорен за синтеза на лептина.
Тъй като лептин потиска мощно апетита, отсъствието му в мутиралите мишки ги довело до неконтролируемо ядене, което причинило и затлъстяването.
Генът за лептин се нарича още обезен ген и се намира в седма хромозома. Основната част на лептина, който циркулира в човешкото тяло се произвежда от мастната тъкан и само минимални количества се секретират от епителните клетки на стомаха и плацентата.
Веднъж попаднал в кръвта, лептин се транспортира до хипоталамуса в мозъка, където стимулира центъра за ситост и удоволствие. Количеството лептин в тялото се увеличава с увеличаване на мастната тъкан в тялото.
Ползи от лептин
Първата и най-важна функция на лептин е, че той потиска желанието за консумация на храна, което го прави отличен помощник в борбата със затлъстяването.
Лептин стимулира секрецията на ред продуктивни и други хипофизни хормони. Той повишава температурата на тялото, така че да се изразходва по-голямо количество енергия.
Лептин противодейства на два стимулатора на храненето и същевременно усилва ефектите на друг хормон, който действа потискащо върху апетита – алфа МСХ.
В допълнение на ефекта му върху контрола на теглото, лептинът влияе благоприятно на редица други, свързани със здравето фактори, които се обуславят с напредването на възрастта.
От първостепенно значение е влиянието на този хормон върху сърдечно-съдовото здраве. Сърцето притежава рецептори за лептин, които влияят на правилната му функция. Проблемите с функциите на лептина са рисков фактор за развитието на сърдечно-съдови заболявания, отлагане на шлаки в артериите и атеросклероза.
Освен всичко друго, лептинът има роля и в правилното функциониране на тромбоцитите и кръвосъсирването. Хора с лептинова резистентност имат по-големи шансове за инсулт, защото нарушената лептинова функция повишава риска от образуване на кръвни съсиреци.
Понеже лептинът влияе на инсулинната функция, проблеми с него могат да доведат до инсулинова резистентност и диабет тип 2.
Тъй като лептин има толкова разнообразни функции, в последно време се наблюдава повишен интерес сред специалистите и потребителите в намирането на начини за подобряване на лептиновата функция и намаляването на лептиновата резистентност.
Те включват хранителни решения, базирани на определени диети, които са насочени конкретно към лептиновата функция; промени в начина на живот, които се изразяват в практикуването на упражнения и намаляване на заседяването.
Лептинова резистентност
Много хора страдат от проблема лептинова резистентност. Те са с достатъчно наднормено тегло, за да имат високи нива лептин в организма си, но в същото време са резистентни към неговия ефект.
Главната причина за резистентност към лептина са високите нива на възпаления, които са свързани предимно с наддаването на тегло.
Лицата с лептинова резистентност притежават симптомите на постоянно гладен човек. Така липсата на функционалност на лептина поражда увеличен апетит и силен глад, забавяне на метаболизма и високи нива на глюкозата.
