Алабашът, който не се радва на особена популярност у нас, прилича външно на зелена или лилава топчица със средни размери. Ядливата част на този есенен зеленчук е удебелено стебло на двугодишно растение.
Въпреки че се отглежда по нашите географски ширини от десетилетия, алабашът не присъства често на трапезата на българина. Повечето хора нямат и идея как се приготвя. Слабо известно е, че освен със сладкия си вкус алабашът изненадва и с богатата си палитра от ползи за организма и човешкото здраве.
На вид алабашът наподобява ряпата, но на вкус е по-мек и сладък. Може да се консумира както суров, така и преминал през термична обработка. Добавя се в салати, ястия, супи, панирани ястия, запържва се или се запарва. При пърженето обаче полезните му съставки почти изчезват и алабашът става канцерогенен.
В едва 100 г алабаш се съдържа дневната доза витамин С. Това укрепва имунната система и успешно бори всичко настинки, вируси и грип. Поради това алабашът е сред най-полезните храни през болнавите зимни месеци.
В него се съдържат още витамини от група В, А, Е, D, както и полезните микроелементи като сяра, магнезии, фосфор, калций, цинк, манган, мед, хром и желязо.
Друга функция на алабаша е превенция от рак на простатата, както и проблеми с бъбреците. Приемът му освен при грип помага за отпушване на дихателните пътища и прочистване на белите дробове. Препоръчва се на хора с бронхиални заболявания и пушачи.
Алабашът е изключително ниско калоричен. В 100 г има едва 25-30 калории и почти никакви мазнини и белтъчини. Това го прави перфектна храна за диети.
Алабашът може да се намери във почти всеки зеленчуков магазин. Избирайте малки до средни глави. Листата трябва да са свежи, без пожълтяване в краищата.
Месестата част трябва да е ненасечена. Ако от цепките се подава пожълтяла сърцевина, не си купувайте този зеленчук. Алабашът не е много издръжлив. В хладилник издържа до няколко дни.
Коментари