Ракитник или облепиха /Hippophae rhamnoides/ представлява многогодишно растение от семейство Миризливовърбови. Ракитникът е бодлив храст или малко дърво, достигащо до 6 м височина. Растението има силно развита коренова система. Листата на ракитника са дребни, линейни или линейно – ланцетни, отгоре голи и зелени, до 8 см дълги, тесни, целокрайни, с къси дръжки.
Както листата на билката, така и на младите ѝ клонки са покрити със сребърнобели люспи. Цветовете са еднополови, жълтеникави, разположени на отделни растения. Женските цветове са единични, дребни, разположени в пазвите на листата. Те са с тръбест, слабо двуразделен околоцветник и с едногнезден яйчник.
Мъжките цветове на ракитник са събрани в странични, почти сферични групички. Всеки цвят е снабден с две околоцветни листчета и с четири тичинки. Плодовете на ракитника са топчести, оранжевожълтеникави, сочни, лъскави, само с една малка костилка. Вкусът на свежият плод е слабо нагарчащ. Ракитникът цъфти в началото на летните месеци, а плодовете му узряват от септември до декември.
Ракитникът е разпространен в цяла Европа, Афганистан, Хималаите, Тибет, Монголия, Русия. У нас вирее около Варна, край морето и граничните райони с Турция, като запасите от растението в България са сравнително малки.
История на ракитник
Древните гърци наричали ракитника Hippophae, което в превод означава блестящ кон. Причината е, че листата от растението били неизменна част от диетата на състезателните и бойни коне. Легенда разказва още, че Пегас – митичният крилат кон от старогръцката митология, придобил чудната си способност, след като изял плодове от ракитника.
В миналото се смятало, че войните на Чингис Хан дължали силата и гъвкавостта си на редовната консумация на масло от ракитник. Но славната история на ракитника не свършва до тук. През 80-те години сокът от плодовете на ракитника става първият плодов сок, консумиран в космоса.
Състав на ракитник
Съставът на ракитника е доста разнообразен. Плодчетата съдържат витамин С (до 450 мг%), В (до 0. 20 мг%), В2 (до 0. 38 мг%), Е (до 14.3 мг%), фолиева киселина (до 0.79 мг%), изорамнетин, тлъсто масло, в състава на което влизат глицеридите на олеиновата (10.5%), стеариновата (10.4%), линолевата и палмитиновата киселина.
Съдържат още каротеноиди (до 0.3 мг% каротин), както и криптоксантин, зеаксантин и физален. Всички намерени флавоноиди имат един и същ аглюкон — изорамнетол. Два от флавоноидите (3-глюкозидът и 3-рамноглюкозидът) отговарят на флавоноидите, намерени в цветните главички на Calendula officinalis L. Съдържат също така дъбилни вещества, захари, органични киселини, тлъсто масло.
От пресните плодчета на ракитника са изолирани още изорамнетин-3- глюкозид, 3-рутинозид, кемпферол, кверцетин и кемпферол и др.
Семената на ракитник съдържат витамините Ви В2 и Е, каротин (провитамин А) и тлъсто масло. Листата на растението съдържат значително количество (до 370 мг%) витамин С, каротин (провитамин А), дъбилни вещества и др.
В листата и плодоветена храста са намерени 5 флавоноида.
Клончетата на ракитника съдържат същите вещества като листата му, както и значително количество дъбилни вещества. Кората на билката съдържа значителни количества дъбилни вещества. От нея са изолирани серотонин и алкалоидът хипофеин.
Отглеждане на ракитник
Живият плет от ракитник осигурява чудесна защита от вятъра в крайбрежните градини. Ракитникът няма претенции по отношение на почвата и климата. Расте почти на всякакви осветени, влажни и песъчливи места. Билката е студоустойчива и сухоустойчива.
Ракитникът е издръжлив на суша, морският въздух не му влияе, а гъстите му и бодливи клони издържат както на суровите зими, така и на силното подкастряне. Растението се размножава чрез издънките на корена. Ракитникът е подходящ за отглеждане жив плет, но не и като единичен храст. За да имате плодчета, се нуждаете както от мъжко, така и от женско растение.
Събиране и съхранение на ракитник
За медицински и кулинарни цели се употребяват зрелите плодове /Fructus Hippohae/ от ракитника. Плодчетата се берат от октомври до декември или през зимата, след като замръзнат. Тогава те губят тръпчивия си и нагарчащ вкус, става сладникаво – кисели, с ананасова миризма.
При брането се отрязват целите клончета заедно с узрелите плодове, струпват се върху стойка на около 15 см от земята и се оставят да се размразят. През зимата замръзналите плодове се очукват от клончетата и тогава се използват. Зрелите плодчета след размразяването си са сочни, топчести, ягодообразни, златножълти, оранжеви или червеникави, с една тъмнокафява яйцевидна костилчица.
Ползи от ракитник
Ракитникът е изключително полезна за здравето билка благодарение на действието на повече от 190 активни съставки. Ракитникът има епителотонично действие. Билката ускорява зарастването на рани по лигавиците и кожата. Ракитникът оказва противомикробно и противовъзпалително действие. Лечебният ефект е бърз. Използва се при лечение на ерозия на шийката на матката, както и при възпаления на влагалището.
Действа тонизиращо и подпомага организма в борбата му с тежки инфекции. Билката се прилага при изгаряния, кожни заболявания, косопад, при язва на стомаха и дванадесетопръстника, ревматични заболявания, при анемия и хиповитаминози. Лекува дерматит, екземи и псориазис. Билката поддържа лигавиците здрави и ги предпазва от свободните радикали, които водят до гастритни язви, сухота на гениталиите (предимно при жените в менопауза), очите и устата.
Тлъстото масло, съдържащо се в ракитника, се прилага в гинекологичната практика, при бавно зарастване на рани и при лъчеви поражения. То може да стимулира регенерацията на тъканите и да намали преждевременното стареене на кожата.
В козметиката се използва за омекотяване на кожата, повишава нейната еластичност и я защитава от свободните радикали. Китайски учени са доказали, че маслото от облепиха е в състояние да повлияе върху развитието на ракови клетки, а също и да намали риска от сърдечно-съдови заболявания.
Листата и кората на ракитник могат да се употребят и като средство за обработка на кожи в домашни условия. Младите клонки и листата със солите на желязо отделят чернокафява боя, а плодчетата – жълта. Ракитникът също така е добро медоносно растение и е подходящ почвоукрепител.
Народна медицина с ракитник
Българската народна медицина препоръчва плодчетата от ракитник като поливитаминно средство във вид на пулп, консервиран със захар /45 части плодчета и 55 части захар/ или във вид на различни сокове, пюрета, мармалади, сладка, вина и др.
Желе от ракитник се приготвя по следния начин: Оставете 500 г надребнени плодове да набъбнат в 1 чаена чаша вода. Сложете плодовата паста да ври с 1 чаена чаша сок от ракитник, сок от 1 лимон и 200 г захар. Затворете полученото желе горещо в буркани и го приемайте редовно.
Ракитникът има противовъзпалително и антибиотично действие, ето защо народната ни медицина препоръчва сока от ракитник за облекчаване и предотвратяване на простудни заболявания. От него се дава по една супена лъжица на децата през зимните месеци.
За да приготвите сок от ракитник, надребнете около 600 г плодове и ги оставете за една нощ да набъбнат в 1 чаена чаша вода. След това сложете сместа да поври малко и я прецедете. Подсладете получения сок и го налейте в херметично затварящи се буркани. Съхранявайте на студено и приемайте по 1 супена лъжица на ден.
Доказано е, че тези продукти запазват ценните витаминни свойства на плодовете, приятния им вкус и характерния им ананасов аромат.
Ракитникът предотвратява косопад. За бърз растеж на косата българската народна медицина препоръчва да се приема по 1/3 чаша чай 2 пъти на ден след ядене.
Чай от ракитник с мед
Необходими продукти: вода – 500 мл, ракитник – 150 г, мед – 2 с.л., черен чай – 2 с.л.
Начин на приготвяне: Намачкайте 2/3 от плодчетата с помощта на лъжица, докато се получи пюре. Сложете го в подходящ съд заедно с ненамачканите плодове и черния чай. Покрийте сместа с вряща вода, затворете с похлупак и оставете чаят да се запари в продължение на 10-15 минути. Прецедете готовата напитка, сложете меда и консумирайте.
Коментари