Родина на топлолюбивото растение сусам е Африка, но се отглежда успешно в Средиземноморието, Индия, Китай, Пакистан, както и в България.
Той е често използван в кулинарията на страните от Средният изток и Средиземноморието. С него най-често се подправят хумус, кебапи и меса. Редовно е в комбинация с лимон и чесън.
Сусамът е едно от най-старите растения, култивирано в Близкия и Далечен Изток за кулинарна употреба. Всяко негово зрънце придава на всяко ястие идентичност. Една от най-ценените му ползи е фактът, че е диетичен. Той подпомага както храносмилането, така и нервната и сърдечно-съдовата система.
Белият сусам е суровината, от която се произвежда халвата. Освен това обаче е и често използвана съставка при приготвянето на пържено месо и риба в китайската, японската и корейската кухня. За целта сусамът се препича леко на тиган. Освен за панировката, той се влага и в различни сладкиши.
Сусамът е сред малкото подправки, за които не съществуват кулинарни граници. Той може да бъде успешно добавен както в предястие, така и в основно ястие, дори десерт. Съчетава се добре както с месо, птици и риба, така и с плодове, зеленчуци и тестени изделия.
В Близкия Изток сусамовото олио се радва на изключителна почит. С него се приготвя така популярния там тахан. Често той е в съчетание с лимонов сок, сол, черен пипер и други характерни за арабския свят подправки.
В арабските страни пък подправката се консумира най-вече под формата на ястието хумус, което представлява нахут със сусамово олио.
По нашите географски ширини сусамовото олио се произвежда от суров, бял сусам. Преработката е специфична и при нея не се унищожават така ценните витамини и активни вещества.
Специфичното вещество сезамолин от сусама предотвратява развалянето на олиото и има понижаващо нивото на холестерол в организма действие.
Освен олио, сусамът в България се консумира под формата на така популярната тахан халва. В Турция и Гърция пък е използван главно за овкусяване на многобройни видове хляб и сладкиши.
Коментари