Айлант или китайско божо дърво /Ailanthus glandulosa/ представлява до 30 м високо, листопадно, бързо растящо дърво, с мощна коренова система. Кората на айлта е жълтеникавосива, обикновено гладка. Короната е закръглена, с полуповдигнати, често хоризонтално разположени клони.
Листата на дървото са до 1 м дълги, перести. Листчетата са 13-27, яйцевидноланцетни, в основата си едро назъбени, на върха заострени, по ръба с насочени назад жлезисти зъбчета, с твърде неприятна миризма. Цветовете са неугледни, зеленикавожълти, събрани в изправени връхни метлически съцветия, с наподобяваща на бъз миризма. Плодът на айланта са елипсовидна, бледожълта, ципеста крилатка, с едно семе.
Айлантът цъфти през юни и юли. Средната продължителност на живот е около 30 до 50 години, въпреки че са наблюдавани екземпляри и до 150 години.
Айлантът произлиза от Китай, Япония и Индия. Растението е пренесено в северния умерен пояс и у нас и се развъжда в равнините като бързо растящо декоративно и парково дърво. Може да се види и в подивяло състояние.
История на айланта
В исторически план първите опити за интродуциране на айланта извън естествената му среда са насочени към Корея и Япония. Има сведения, че дървото се среща естествено по тези земи, но съвременните учени са обединяват около виждането, че това е пример за пренасяне на видове от ранни исторически времена.
Смята се също, че и различни територии на Китай са били обект на интродуциране. От 1784 година видът е разпространен във Филаделфия и скоро става част от типичната гледка по улиците на градовете по Източното крайбрежие на Щатите, а дори и в Европа. Дървото е пренесено отделно и в Калифорния около 1890 година от китайци участници в Калифорнийската златна треска.
Навсякъде, където видът е засят като декоративен, той излиза извън желаните места за разпространение и скоро става ясна сериозността на биологичната му агресивност. Най-тревожно се оказва положението в населените места в САЩ. Поради особено здравата си и устойчива коренова система айлантът причинява проблеми в канализациите, подземните кабели, в основите на сградите, по ЖП линиите и дори по магистралите.
Състав на айлант
Кората на дървото съдържа 2 горчиви вещества (квасин и нео- квасин), айлантин, един флуоресциращ глюкозид, значително количество дъбилни вещества, флобафен и др. Листата съдържат дъбилни вещества (до 12%), кверцетин и др.
Плодовете на айлант съдържат 16.30-17.9% (семената 30.8-32%) тлъсто масло, което се причислява към групата на полуизсъхливите, със следния състав: линолова киселина 56, 1%, олеинова киселина 36.3% и наситени киселини 7.6% (45).
Отглеждане на айлант
Айлантът е изключително приспособимо растение, което вирее почти навсякъде, бързо колонизира дори територии с нарушения на природната среда. Разпространява се чрез семена. Другият начин е чрез коренови издънки. Кореновата му система е плитка, достига до дълбочина 46 см, но пък е доста разклонена. Нови дръвчета могат да поникнат от корена до разстояние 3 метра от основното дърво.
Освен това корените на айланта са много издръжливи и пробивни. Айлантът бързо израства ако бъде отсечен. Дървото е светлолюбиво и трудно се развива на сенчести места. Въпреки това Айлантът успешно се конкурира с други дървесни видове дори и при наличието на едва от 2 до 15% (пролуки в дървесния навес) от слънчевата светлина.
Дървото се характеризира с бърз, но кратък годишен растеж, за разлика от повечето дървесни видове, които растат бавно, но продължително. Айлант рядко достига повече от 50-годишна възраст, във всички среди, в който се развива. За сметка на това обаче, растението е едно от най-издръжливите на замърсявания, включително на серен диоксид, циментов прах и сажди, както и на нарушения в озоновия слой. Наблюдавани са и високи концентрации на живак в кореновата му система.
Айлантът успешно се използа при рекултивиране на районни с нарушения на киселинността на почвите. Успешно вирее на почви с водороден показател (ph) 4.1, ниски нива на фосфор и високи нива на соленост. Поради добрата способност на дървото да съхранява вода в кореновата си система, то се справя и със суша. Често се среща в райони, в които малко дървета могат да оцелеят.
Събиране и съхранение на айлант
Употребяват се листата /Folia Ailanthi glandulosae/ и кората /Cortex Ailanthi glandulosae/ от айлант, като кората се бере през пролетта, а листата – през юни и юли. Обелва се кората от младите, определени за кастрене клони или от стъблата на определените за отсичане дървета по време на сокодвижението в растението. За тази цел се правят с остър нож напречни нарези на разстояние 10 см един от друг, след това се съединяват с по един или няколко надлъжни нареза, при което без особени усилия кората се обелва. Листата се берат по време на цъфтене на растението.
Отрязва се целият лист, след което се отделят листчетата. Събраният материал след прочистване от попадналите при брането примеси се суши колкото се възможно по-бързо в проветриви помещения, разстлан на тънък пласт върху рамки или постилки, или в сушилня при температура до 40 градуса. От 3 кг свежи кори се получава 1 кг сухи, а от 4.5-5 кг свежи листа се получава 1 кг сухи. Обработеният материал се съхранява в сухи и проветриви помещения, отделно от другите дроги, за да не им придаде миризмата си.
Ползи от айлант
Айлантът е известен в китайската и традиционната азиатска медицина за лечение на астма, вирусни инфекции, вагинални неразположения и инфекции. Билката успешно се прилага и при диария, дизентерия, тения, рак, епилепсия, висока температура, гонорея, малария.
Айлантът се оказва ефикасен при преждевременна еякулация, стоматични тумори, болезнени спазми по време на менструация, бяло течение при жените, маточни кръвотечения, сърцебиене, тумори на гърдата. В Корея чай от кората лекува възпаление на гърлото, както и стомашно-чревни заболявания. В Африка се прилага за лечение на сърдечни проблеми, гърчове и менструален дискомфорт.
Айлантът широко се употребява в хомеопатията. Той се бори с голям брой заболявания типични за ежедневието на съвременния човек. Билката указва благоприятни влияние при алергии през различните сезони, рецидивиращи УНГ заболявания, грип и грипоподобни състояния, някои нарушения от страна на нервната система, кожни, стомашно-чревни, гинекологични и други заболявания.
Плодовете на айланта намират приложение при офталмологични заболявания. Билката има и противонасекомно действие. Освен това растението влиза в състава на хомеопатични лекарства против рак.
Листата и кората на айланта се употребяват и в промишлеността за щавене на кожа. Дървесината намира широко приложение в целулозната промишленост за получаване на дървесна каша. В дървото се съдържат смолисти вещества, от които се приготвя особен вид лак. Айлантът се използва и за укрепване на ерозирани терени.
Във Франция и Китай листата му служат за хранене на копринени буби, вместо листата от черница. Айланът също така се явява и отлично медоносно растение, макар че че ако пчелите използват само тази билка, медът добива неприятен вкус. Токсините, произвеждани от листата, кората и корените продължават да се проучват за производство на естествени хербициди.
Народна медицина с айлант
В българската народната медицина айлант се употребява против диария, глисти и тения. Приема се по 1 г ситно счукана кора или листа.
Вреди от айланта
Прилагането на айлант за лечение трябва да става много внимателно и само с нужната компетентност, защото при по-големи дози растението е токсично. При отравяне с айлант се наблюдава гадене, повръщане, кожни обриви, главоболие, виене на свят, сънливост и други.
Коментари