Скочът /Scotch/ представлява вид алкохолна напитка или по-точно уиски. Това, което е по-специфично за него, е, че се произвежда в Шотландия. Всъщност, ако уискито е произведено някъде другаде, то не може да бъде класифицирано като скоч. Освен че трябва да е дестилирано там, питието трябва да е отлежало поне три години. 100-процентовият скоч се приготвя от ферментирала зърнена каша.
История на скоч
Този вид уиски има много стара история, датираща от II век преди Христа. Смята се, че прототипа на скоча е пиво, което келтите добивали, след като варели ечемик. В тогавашния си вид обаче алкохолното питие не било особено трайно. Освен това алкохолното му съдържание било ниско. Много векове след това те се запознали с дестилирането и с негова помощ направили своя алкохолен продукт по-качествен. Именно така се родило и шотландското уиски.
През деветото столетие ирландски духовници се установили в Шотландия с идеята да покръстят тамошните жители. Точно те донесли със себе си първите приспособления за дестилация и запознали местното население с магическия процес. Не минало много време и шотландските ферми сами започнали да дестилират пиво със свои собствени казани. Те не били нищо особено, но все пак им вършели работа.
В крайна сметка производството на домашен алкохол намерило сигурно място в бита на келтите. Постепенно те започнали да обръщат все по-голямо внимание на този процес и дори да го подобряват. Така открили, че ако ечемикът бъде накиснат, той покълва и материалът има по-добри вкусови характеристики. По-късно е открит и другият важен процес в съвременното производство-сушенето на материала.
Това станало съвсем случайно. Един мъж искал да прибере суровината и я подложил на термична обработка. Ефектът обаче се оказал изумителен и много скоро методът започнал да се прилага от всички производители. Горивото за огъня също било избрано неумишлено. Шотландците ползвали торф, тъй като излизал най-евтино, но после открили, че той придава много приятен аромат на получения скоч.
Производство на скоч
За да се приготви скоч, трябва да се подбере малцов ечемик. След това тези зрънца се оставят да киснат във вода. Щом покълнат, може да се премине към следващия етап от производството, а именно-изсушаването на материала. Покълналите зърна се изсушават по специален начин в пещ на огън от торф. Понякога огънят се поддържа и с други материали. Точно благодарение на този процес след това усещаме специфичен лек аромат на пушек, когато отпиваме от истински скоч.
Изсушаването е важно, защото чрез нея се добива суровината за пиво, позната като малц. Така полученият малц се размесва с вода, за да се получи нещо като каша. Тя, от своя страна, трябва да бъде загрята. Точно в определен момент се добавя мая, така че да може да протече ферментация. Този процес трае, докато се получи алкохол. Когато това се случи цялата субстанция се изсипва в голям съд. Това в повече случаи е меден казан. Този казан започва да се нагрява с огън. По-късно се прави и второ дестилиране.
Когато се приключи и с този процес, дестилираната напитка се слага да отлежи в дъбови бъчви за поне три години. Обемът на дъбовите каци трябва да е най-много 700 литра. За малцовото уиски е важно при дестилата алкохолното съдържание да не надхвърля 94.8 процента. Разбира се, при различните видове то е различно. Важно също така за шотландското уиски е да не се добавят никакви ароматизатори и оцветители (освен карамел), за да се запази уникалния вид на алкохола.
Видове скоч
Съществуват няколко вида скоч. Обикновено алкохолната напитка се класифицира в зависимост от региона, в който е приготвена. Скочът, произведен в област Хайленд, може да бъде различен по вкус. Независимо от това за всички малцови уискита от този район се отличават със силния си аромат. Забележителни са шотландските уискита от Лоуленд. Те са със сравнително по-слаб аромат, но затова пък са много сладки и приятни на вкус.
Отличават се скочовете, приготвени на остров Айла. Те правят впечатление с мириса на опушено, в който обаче присъства нотка, напомнящо за солена морска вода. Този вид уиски притежава и едва доловимо ухание на йод. Другият много популярен вид скоч е този, който се прави в район, наречен Спейсайд. Това малцово питие притежава мек вкус, който му придава изисканост.
Съхранение и поднасяне на скоч
Скочът се съхранява на стайна температура. Той се поднася в добре познатите чаши за уиски, които да разкрият приятните му характеристики. Малцовото уиски може да се поднесе по време на разговор преди хранене. Заедно с него се сервира и чаша с ледена вода. При разливане се пълни само една трета от чашата.
Специалистите съветват към питието да не се добавя лед, тъй като по този начин не може да се усети добре вкусът му. Според тях няколко капки студена вода върши перфектна работа. Разбира се, това не са твърди правила, а просто съвети. Иначе всеки трябва да консумира алкохола така, както счита за приятно. Скочът се пие на малки глътки, за да може консуматорът да се наслади напълно на неговото ухание и вкус.
Скоч в кулинарията
Освен че се сервира чист, скоч се поднася и в комбинация с други питиета под формата на коктейл. Оказва се че малцовото питие успешно се смесва с алкохолни напитки като бял ром, различни ликьори, бърбън, сладък вермут, амарето и много други. Може да се комбинира още с газирани напитки и плодови сокове. Малко количество скоч може да се добави в чай или кафе. Няколко капки скоч биха придали специфично и интересно ухание на различни печива.
Ползи от скоч
Това питие е източник на калий, калций и натрий, така че несъмнено умерената му консумация се оказва положителна за организма ни. Ползите от скоча са известни най-вече сред шотландците. През годините те са открили, че той помага при различни оплаквания. При настинка и грип той влиза в роля на народен лек, тъй като има сгряващо и отпускащо действие. Компресите със скоч пък се налагат на натъртени места.
Коментари