Великденче

Великденче /Veronica/ е растителен род от семейство Живовлекови /Plantaginaceae/. В рода влизат около 300 вида. У нас се срещат между 40 и 50 вида, в зависимост от таксономичната концепция (някои видове се отделят в самостоятелен род Pseudolysimachion). Родът в България включва едногодишни, двугодишни и многогодишни тревисти растения, и дребни храстчета. Видовете на рода са разпространени из цялата страна - някои се срещат на морското равнище, други - в полята и горите, и трети - на най-високите планински върхове. Името на растенията от рода идва от времето, когато те цъфтят (април - май), когато се празнува и Великден.

Особено популярно е лечебното великденче /Veronica officinalis/. To е многогодишно тревисто растение, с пълзящо или повдигнато стъбло, високо до 30 см. Листата са елипсовидни или обратно яйцевидни, назъбени, окосмени, с къса дръжка. Цветовете са бледосини, събрани в гроздовидни съцветия, с 4 - листна чашка. Цъфти през пролетта и в началото на лятото. Лечебното великденче е разпространено из широколистните и иглолистните гори.

История на великденчето

Когато римляните завладели населяваните от германите земи, благодарение на местното население те се запознали с великденчето - най-цененото от германите лечебно растение. То носело наименованието главен изцерител на всички недъзи, а и до ден днешен народът го нарича изцерение от всичко. Римляните бързо се убедили в многото му лечебни свойства. Когато те искали да направят комплимент на важен човек, изтъквали, че той имал толкова добри качества, колкото и безценното великденче.

Великденчето, наричано от народа още главун и змиено грозде. При докосване листата лесно падат - оттук идва наименованието мъжка вярност. Още от прастари времена лечебно растение е любима добавка към кръвопрочистващи чайове и заедно с пресни връхчета от коприва помага за излекуването на хронични екземи. В миналото се е използвало и при неприятен старчески сърбеж.

Състав на великденче

В състава на великденчето влизат дъбилни и горчиви вещества, етерично масло, органични киселини, смоли и др.

Отглеждане на великденче

Великденчетата са изключително непридирчиви към условията на съществуване, единственото, без което не могат, това е обилното слънчево греене. Някои видове, като вирджинското и тинтявовото великденче, са влаголюбиви, но повечето издържат на суша. Към почвата нямат почти никакви изисквания, единствено австрийското и класовидното предпочитат да растат на каменисти места.

След прецъфтяването се подрязват и тогава се развиват нови листа, които обновяват растението. Размножаването се случва чрез семена, чрез резници и чрез разделяне. Най-лесно става с делене рано през пролетта или през август. Възможно е и самозасяване.

Събиране и съхранение на великденче

Като лекарствено средство се употребява надземната част на великденчето. Най-ефикасни са онези растения, които растат по горските окрайнини и под дъбовете. Те се берат по време на цъфтежа от юни до юли. Събраният материал се пречиства от примеси, пръст и др, след което се разстила на сянка или се суши в сушилня при температура до 40 градуса. Изсушената дрога има зелен цвят, тя е без миризма и с нагарчащ вкус.

Ползи от великденче

Великденчето действа успокояващо. Чаят от великденче понижава високите стойности на холестерин в кръвта. При невроза, дължаща се на психическо пренатоварване, чаша чай преди лягане върши чудеса с успокояващия си ефект.

Хората, които се занимават предимно с умствен труд, е добре да пият всяка вечер преди лягане по чаша чай от великденче, тъй като действа отлично за освежаване на паметта и премахва световъртежа. Освен това действието на растението е меко и обикновено без противопоказания.

Великденчето се препоръчва още при жълтеница, песъчинки в бъбреците, подагра и ревматизъм. Прясно изцелен сок от цъфтящата билка се прилага с успех при хронични кожни възпаления и екземи, като се приема по една чаена лъжичка два - три пъти на ден.

Възпалени и трудно зарастващи рани най-напред се промиват с отвара от великденче, след това отгоре се слага марля, напоена с прясна отвара, прави се топла превръзка и така се нощува.

При ревматизъм и подагра можете да облекчите болката си с тинктура от великденче - външно с разтривки, а вътрешно - три пъти дневно по 15 капки в малко вода или чай.

Чаят от свежа билка се смята за по-ефикасен, отколкото от изсушена. Препоръчва се поне две седмици в годината да се пият по две чаши чай дневно с профилактична цел - освен че възпрепятства развитието на атеросклерозата, чрез кръвопречистващото си действие великденчето дава нова еластичност на тялото.

Освен това дрогата влиза в състава и на много комбинирани билкови чайове. Великденчето се понася от слаби и чувствителни хора като добро средство за стомаха с благотворно действие, което стимулира и храносмилането. Отстранява и наслузявания на стомаха, както и чревни разстройства.

Народна медицина с великденче

Българската народна медицина прилага отварата от великденчето най-често при ангина, трахеити, бронхити, астма, суха кашлица.

Пригответе чая от великденче, като залеете една препълнена чаена лъжичка билка (или билкова смес) с 250 мл кипяща вода. Оставете билката да се запари 3-5 минути и прецедете.

От равни количества пресни връхчета от коприва и великденче се сварява чай с кръвопречистващо действие и за лечение на екземи.

От равни количества грудка целина и великденче се приготвя отвара чай за свежа памет срещу неврастения и хипохондрия.

От равни количества полски хвощ и великденче можете да приготвите чай срещу внезапни пропуски в паметта, като приемате напитката най-малко 2 седмици по две чаши дневно.

При жълтеница, болки в черния дроб и далака пригответе чай от 50 г корени от глухарче, 25 г цветове от синя жлъчка (цикория), 25 г лазаркиня и 50 г великденче.

Народната медицина предлага следната рецепта за сок от великденче: Пресните съцветия се измиват и докато са мокри, се изстискват в сокоизтисквачка. Сокът се налива в малки шишенца и се съхранява в хладилник.

Също така можете да приготвите и тинктура от великденче. Еднолитрова бутилка се пълни до стеснението на гърлото с цъфтяща ситно нарязана дрога, долива се догоре с 40 - градусова домашна плодова ракия или водка и се оставя две седмици на слънце. Филтрира се и се държи на студено.