Цикорията (Cyihorium intybus) е малко познат у нас листен зеленчук, който през първата година от засаждането образува кореноплодно с листна розетка, а през втората - цветоносно стебло с лилави цветове. Известна е с наименованието „изплашен зеленчук”, защото има крехка структура, съставена от деликатни и бледи листа.
Именно тези деликатни листа, израснали от кореноплодните, се използват като зеленчук. У нас цикорията е известна още и с имената бърдоква, гвачка, дива радикя, дъвка, жилаво цвете, злъчка, свинок и т.н. Различават се няколко вида цикория, но за всички е валидно това, че растат в тъмнина и не им е нужна почти никаква слънчева светлина.
Поради тази причина в миналото са третирали цикория като „нечисто растение” и често я използвали за правенето на черна магия.
Расте в тъмнина, без почти никаква слънчева светлина, затова в миналото я смятали за „мръсно растение“ и правели с нея черни магии. Цикория идва от крайбрежието на Средиземно море и Южна Азия, а в Европа се разпространява по-масово през 16 век.
Въпреки това крехката структура на този листен зеленчук е била използвана за храна още древните египетски и римски воини, които пълноценно се възползвали от хранителните и лечебните й качества.
Интересен факт е, че цикорията се използва за получаването на популярната Инка, която е заместител на кафето. За целта кореноплодните се изсушават и се препичат, с което става натурална съставка с много приятен вкус и специфичният аромат на цикорията.
Позната от хилядолетия като полезна, вкусна и лечебна храна, кореноплодната цикория се нарежда на едно от първите места измежду диетичните зеленчуци и се явява подходяща растителна храна за болните от диабет. Салатната цикория е популярна за храна през зимните и пролетните месеци и често може да ги видите, като част от менюто на добрите ресторанти.
Видове цикория
Познати са няколко вида цикория, които са с изявени кулинарни и полезни стойности.
Белгийска цикория – тя е доста популярна, като се характеризира с дребна и издължена форма, наподобяваща пура. Има характерния леко горчив, но много приятен вкус. По-горчиви са главите със зеленикави краища, а тези със жълти са за предпочитане;
Къдрава цикория - е доста хрупкава, леко горчива и с по-накъдрени листа. Има външни зелени листа, които са по-изразено горчиви и затова по-подходящи и по-вкусни за консумация са вътрешните, по-бледите листа;
Червена цикория Радикио (radicchio) – италианска червена цикория – много популярен вид цикория с характерен червеникав цвят. Има няколко разновидности на Радикио – по-кръгли и по-продълговати, но всички се радват на голяма популярност, заради добрия вкус. На външен вид радикиото прилича на червено зеле, но вкусът му е леко горчив. Интересно е, че зеленчукът се вади от земята и се слага във вода на тъмно място, с което се забавя производството на хлорофил и се губи зелената пигментация.
Отглеждане на цикория
Цикория може да отгледате лесно и в домашни условия – в парник или дори в съдове в мазата. За целта са нужни кореноплодни с дължина 15-20 см, с диаметър при челото 3-5 см и с добре оформена връхна пъпка. Ако кореноплодите са по-дълги, трябва да се подрежат, защото всички трябва да са еднаква дължина. Издълбайте добре навлажнената почва и ги наредете изправени, с челата нагоре. Трябва да са наполовина или дори повече зарити в пръста, на еднаква височина и равно разстояние едно от друго.
Отгоре насипете, загнил оборски тори или пясък на дебелина 25-30 см. Важно е да се отбележи, че колкото по-плътен е покриващият слой, толкова по-качествени ще са израсналите кочани. Нужно е да се поддържа постоянна влажност и да се покрие отгоре.
По време на първата седмица температурата трябва да е около 10 градуса, а по-късно- към 15-18 градуса. Кочаните цикория израстват до повърхностния слой за 25-30 дни. След това е нужно да отстраните покривният слой внимателно и да изрежете обезцветените кочани с 1 см от кореноплода. Около 200-250 кочана могат да се получат от 1 кв. м.
Състав на цикорията
Кореноплодната цикория съдържа в големи количества инулин. Именно това я прави изключително диетична и подходяща храна за хора, страдащи от диабет. В салатната цикория също е богата на инулин и доста фруктоза. Всъщност цикорията е богата на много повече витамини и минерали отколкото традиционните салати. Заради високите дози нулин и интибин цикорията е популярна като средство за стимулиране на апетита.
В състава на „изплашения зеленчук” се откриват високи дози калций, фосфор, желязо, магнезий и витамините A1, B1, B2, C, E. Листата на цикорията са много богати освен на инулин, на белтъчини, захари, минерални соли. По своята същност инулинът е горчиво вещество с благотворен ефект върху храносмилането. В 100 г цикория се съдържат: 23 ккал, 1.7 г протеини, 0.2 г мазнини, 4 г въглехидрати и 0.9 г фибри (в Радикиото)
Избор и съхранение на цикория
Цикорията е деликатен листен зеленчук, при избора на който трябва да сте доста внимателни. Най-добре е да предпочитате на пазара малки, светли и компактни глави цикория. Внимателно съблюдавайте дали върховете на листата са светло жълти, защото те са доста по-добри от цикорията, която има кафяви или зелени върхове. За да запазите хрупкавата структура на листата цикория, е добре да съхранявате цикорията не повече от 3-4 дни в хладилник.
Кулинарно приложение на цикория
Като храна цикорията е ценена заради хрупкавата си текстура с деликатна горчивина, която лесно се премахва, ако листата престоят в вода с малко оцет. От там насетне може да приготвите цикорията по различни начини – да я сварите, задушите, печете и т.н. В свежо състояние, под формата на салата, цикорията гарантира пълен набор от вкусове и полезни вещества.
Приятният леко горчив вкус на цикорията добре се комбинират с други зеленолистни зеленчуци, пикантни сирена, ядки, като орехи, кедрови ядки, бадеми, но също така добре се съчетават с чесън, червено цвекло или резени ябълки и круши.
Листата на цикорията може да използвате като подложка за различни предястия – поръсени с малко лимонов сок или зехтин, а върху тях може да подредите малки резени сварени яйца, ароматни сирена, риба, пилешко или друго месо. Разбира се, цикория може да включите в състава на различни ястия, като запеканки, яхнии, сосове за паста и т.н. Освен това може да се запече и на скара, да се сготви на супа и т.н.
В Италия радикиото, което се радва на изключително голяма популярност, често се хапва запечено на грил, поръсено леко със зехтин, а ако се добави в ризото, ястието добива приятен розов цвят. Отвъд Океана, в САЩ също се радва на популярност, като най-често се консумира в салати. най-често се яде сурово или в салати. Като другите цикории корените му също могат да бъдат използвани за направата на кафе. С цикория може да се приготви дори и щрудел.
Ползи от цикорията
С доказани от хилядолетия здравословни ползи, цикорията е храна, която се използва и днес за профилактика и подобряване на човешкото здраве. Заради съдържащия се в цикорията инулин, горчивият привкус на зеленчука е в състояние да подобри апетита, да стимулира дейността на храносмилателните органи
Цикорията оказва очистващо на кръвта действие.
Ако сте прекалили с хапването или имате разстройство, което е резултат от преяждане, простуда или грип, хапването на цикория със сигурност ще ви е от полза. Освен ползена за стомаха, цикорията е добра и за сърцето. Ако редовно хапвате от този полезен листен зеленчук, може да неутрализирате вредните влияния на алкохол и мазни храни.
При включване ежеседмично на цикория в менюто, може да намалите риска риска от сърдечно-съдови заболявания, са укрепите имунната си система, да се чувствате по спокойни и уравновесени. В това отношение отварата от цикория прави чудеса, защото е в състояние да премахва стреса и са успокои нервите.
За хора, които искат да свалят килограми, диета, включваща цикория е изключително подходяща. Цикорията и нискокалорична, действа добре на стомаха, като подобрява храносмилането и изчиства кръвта, в резултат на което се намалява съдържанието на захар в кръвта и се увеличава физическата издръжливост на човек.
Разгледайте и нашите рецепти с цикория.
Коментари