Кратка история на индийското орехче

Родината на индийското орехче са Молуските острови и островът Банда. Дървото на индийското орехче може да достигне до 15 метра височина. Подправката е изключително популярна сред арабите – търгували са с Далечния Изток от антични времена чак до края на Средновековието.

Индийското орехче е пренесено в Европа и бързо става популярна подправка сред европейците. В началото подправката се намирала изключително трудно, тъй като били внасяни твърде малки количества от нея на континента.

След като португалците са владели Молуските острови, индийското орехче започнало да се радва на доста по-голям интерес – португалците са наложили монопол върху износа на подправката.

Около век по-късно Молуските острови са завзети от холандците, които на свой ред също много зорко пазят индийското орехче. Всеки, които се осмелявал да откъсне дори едно-единствено орехче, го грозяло строго наказание. Най-строгата присъда за подобно деяние била крадецът да остане без ръка.

По-късно французите са успели да се доберат до разсад от дървото и са засадили плантации с индийско орехче на остров Мавриций. Дървото на подправката е вечно зелено и е от семейство Миристикови.

На островите Банда и Молуските острови, които са смятани за родина на подправката, всъщност не са обръщали особено внимание на кулинарните предимства на индийското орехче. За първи добив на дървото трябва да се изчака между 7 и 9 години след засаждането. Своят пълен потенциал дърветата достигат след 20 години.

Според някои източници в миналото, индийското орехче е било сред най-скъпите подправки. Твърди се дори, че няколко индийски орехчета са били продавани за сума, която е достатъчно голяма да осигури на човек финансова независимост за целия му живот.

Днес вече индийското орехче е неделима част от много кухни – ароматната подправка може да се съчетава успешно с черен пипер, дафинов лист, магданоз и др. Много обичана и често използвана в индийската, карибската, френската, италианската, гръцката кухня.

Подправката се добавя и в някои гозби, които са характерни за Близкия изток и Латинска Америка. Освен много обичана и употребявана подправка, индийското орехче често се използва и за лечение.