Билката тревист бъз се среща буквално навсякъде по нашите географски ширини. Може би поради този факт малцина са ѝ обърнали внимание. Често я наричат бъзак, бъзовляк или бъзуняк. Това обаче не е много точно.
В ботаниката под наименованието бъз се разбира всъщност дървовидният бъз. А тревистият бъз, който е ценен за здравето ни и с малки черни плодчета се нарича бъзак. Но практиката бъзакът да се нарича бъз е залегнала през годините и е изместила старото наименование.
Реално разликата между двата вида – тревист и дървовиден бъз, е само в размера. Докато бъзакът достига височина около метър, дървото израства на по-голяма височина. Узрелите плодчета на тревистия бъз стърчат нагоре в чепка, докато при дървовидния плодове висят надолу.
Широко разпространено е вярването, че тревистият бъз е отровен, поради което го избягваме. Истината е, че само зелените плодчета са токсични. Добре узрелите към края на лятото малки черни плодчета всъщност са лечебни. Те са меки и изпускат тъмен сок при натиск.
Черните плодчета са изключително богати на ценни за човешкия организъм вещества. В тях се откриват пектин, целулоза и антоцианови съединения, които имат способността да неутрализиратсвободните радикали. Приемът им способства за премахването на радиоактивни изотопи от организма, както и на тежки метали. Правилната обработка и съхранение са важни за запазване на витаминозния им заряд.
Голямо внимание изисква тази билка през зимните месеци. Тя носи на организма всички необходими микроелементи и минерали, които не достигат. Бори настинки чрез свойството си да сваля температура. Бъзът е достъпна билка за профилактика и лечение на всички грипни и простудни заболявания.
През есента плодчетата могат да се консумират свежи, а през зимата – сушени. Освен това може да си приготвите домашен сироп от бъз, който се приема всекидневно като профилактика срещу вирусите. Черните плодчета са незаменим имуностимулатор, който сваля кръвното налягане и благоприятства сърдечната дейност.
Коментари