Малкo преди започване на разширителните процеси на магистрала в Галилея, Северен Израел, археолози се натъкнаха на селището от епохата на халколита - Ейн Ципори. В древността то е било голямо с площ около 4 хектара.
Още в самото начало на проучването, археолозите откриват големи количества керамика и глинени съдове. При проведените анализи за остатъци от нещо, съхранявано в тях, специалисти от Еврейския университет в Йерусалим извличат органична утайка. Така те се натъкват на останките от масло, което се е абсорбирало от глината.
Находката е на около 8000 години. Според археолозите откритите фрагменти могат да са най-ранното доказателство за производство на зехтин. Това откритие подкрепя широко разпространената теория, че хората са започнали да култивират и отглеждат маслини преди 6000 до 8000 години.
Керамиката, използвана на съхранение на зехтина, е на 8 000 години, което я праща в ранния халколит (медната епоха). За да бъдат данните пълни, археолозите изследват и едногодишни остатъци от зехтин по съвременна керамика. Излиза, че между древните и съвременните проби няма почти никаква разлика в химически план.
От откритите съдове за изследванията са използвани общо 20 керамични съда, включително и два на 7 800 години, в които се е запазил зехтин. Това за момента са първите доказателства, че в Израел са използвали зехтин толкова рано.
Още преди 8 000 години, хората от Левант са достигнали до втория етап на растителната доместикация. Освен това, тези данни са и най-ранните, регистрирани в цял свят.
До момента най-ранното доказателство за производство на маслиново масло бе находка в селището Кфар Самир, разположено на юг от Хайфа. Там бяха открити хиляди натрошени костилки от маслини на възраст 6 500 години.
Археолозите обаче обясняват, че откриването на глинени съдове с остатъци от зехтин безспорно може да доказва използването на маслините за производство на зехтин, но не и това, че местните са отглеждали дървета. Това предстои да се докаже или отхвърли.
Коментари